Home » ПРИКАЗКИ » Умният Яро

Умният Яро

aЖивели някога в един град трима кьосета. Те всеки ден излизали пътя и мамели, както им падне, срещнатите селяни. Но ето че веднъж един селянин на име Яро изпратил сина си в града да продаде кравата им..
— Внимавай, синко, по-малко от три жълтици не взимай за крава? — нашата крава е хубава, млечна!
Синът подкарал кравата за града. Като излязъл от селото, срещнало го първото кьосе.
— Добър ден, братко — казало кьосето, — продаваш ли телето?
— Дал ти бог добро! — отвърнал синът на Яро. — Та това теле ли е? Това е нашата хубава, млечна крава.
— Крава ли? — засмяло се кьосето. — Това е теле, а не крава. Ако искаш да го продадеш, от мене да мине, давам ти тридесет куруша.
— Ти какво, да не се подиграваш с мене? — казало момчето и подкарало кравата по-нататък.
Не щеш ли — насреща му второто кьосе.
— Продай ми телето — казало кьосето.
— Това е крава, а не теле — отвърнало момчето.
— Я не разсмивай хората — рекло кьосето. — Аз ще ти дам десет куруша повече от другите. Не ги ли вземеш, ще съжаляваш. Изглежда, че си бедно момче, жал ми е за тебе.
— Не — казало момчето и подкарало кравата по-нататък. А после се замислило: «Възможно ли е баща ми да ми е бутнал в ръцете теле вместо крава?»
Най-после момчето стигнало до града. Там го спряло третото кьосе.
— Продай ми телето!
— Това е крава — отговорило неуверено момчето.
— Това е теле! — почнало да го уверява кьосето. — Няма да взема те лъжа я! Дай ми телето, ще ти платя за него петнадесет куруша повечеот другите. «Какво е това чудо? — смаяло се момчето. — Всички, които ме срещнат, един глас твърдят, че карам теле, а ие крава. Да не би наистина да е така?»
И казало:
— Така да бъде, дай парите!
Взело момчето парите и се върнало в къщи.
— Татко, ти защо каза за телето, че било крава? Когото и да срещнех, всеки ми повтаряше, че това е теле. И аз го продадох на хубава цена — за четиридесет и пет куруша!
— Ти какво, да не си сляп? — ядосал се баща му. — Казвай кой те измами!
— Не зная, татко, те бяха трима и всички кьосета!
— Кьосета ли! Сега зная — рекъл бащата. — Аз ще им отмъстя!
Яро бил умен и добър човек, но си нямал пари. Отишъл той при съседа си и рекъл:
— Дай ми назаем три жълтици!
Съседът му дал три жълтици. Върнал се Яро в къщи, взел магарето и го подкарал към града. Като видял на пътя едното от кьосетата, сложил жълтиците под опашката на магарето. А щом се изравнил с кьосето, смушил магарето. Магарето махнало с опашка и едната жълтица паднала на земята. Яро спокойно я вдигнал и я сложил в джоба си. Кьосето видяло това и се зарадвало.
— Братко, продай ми магарето!
— Не, брате, това магаре цена няма. Дори и седемте колена на бащите я дедите ти да се съберат, пак не могат плати за него!
Тръгнал Яро по-нататък. А когато срещнал второто кьосе, смушкал отново магарето и изпод опашката му пак се търколила жълтица, която Яро сложил в джоба си. Същото сторил той и пред третото кьосе. Така и трите кьосета се убедили, че магарето на Яро изхвърля жълтици, и почнали да го убеждават:
— Продай, братко, магарето! Продай, братко, магарето!
— Вие да не сте луди? Нямате толкова пари, за да го купите. Едно само кога да направя — ще ви го отстъпя срещу една малка сума за двадесет и четири часа, но не за повече!
— Е, добре, дай ни го поне за едно денонощие!
И почнали да се пазарят. Най-после Яро дал магарето на кьосетата за осем хиляди куруша.
Едно от кьосетата взело магарето със себе си. Подържало го в къщи известно време, но магарето не изхвърляло нищо освен тор. Кьосето не казало нито дума на другарите си и им предало магарето. Как ли не се въртели те около магарето, но също не постигнали нищо.
— Ах, този мошеник! — усетили се те. — Яро ни изигра и ни прибра всичките пари.
А след като се върнал в къщи, Яро почнал да мисли какво да прави по-нататък. Той знаел, че няма да се отърве така лесно от кьосетата. Отишъл и купил два заека за пет жълтици. Пари — колкото щеш имал! Пъхне ръка в единия си джоб — жълтици, пъхне я в другия — сребро!
Донесъл Яро зайците в къщи и казал на жена си:
— Жено, аз ще отида на нивата, а ти скрий единия заек тук, другия аз ще взема със себе си. Ако дойдат кьосетата, изпрати ги при мене, но не забравяй да приготвиш двайсет различни ястия. Искам да им изиграя една шега! — и се запътил към нивата.
Щом се разсъмнало, кьосетата дотичали запъхтени.
— Къде е този разбойник, дето ни опропасти?
— Отиде на нивата — отговорила жена му.
Кьосетата с все сила се затичали към нивата. Там те намерили Яро и за малко щели да го разкъсат на парчета от яд.
— Братчета — рекъл им Яро, — напразно се ядосвате! Аз ще ви върна парите, те са у дома. Почакайте да свърша работата си и ще отидем заедно в къщи. Там ще хапнем и аз ще ви дам парите. Не съм ги изял я?
Извадил Яро заека от торбата и рекъл:
— Бягай в къщи, зайче, и кажи на жена ми да приготви обяд за мене и за гостите! — и го пуснал.
Заекът, разбира се, хукнал по полето, колкото му крака държат. Но кьосетата повярвали, че той се е затичал право към къщи. А Яро се обърнал към кьосетата:
— Хайде, братчета, да отидем у нас. Там ще похапнем и аз ще ви върна парите. Аз не съм от тези, които обичат да си присвояват чуждото.
Когато наближили къщата, Яро извикал:
— Ей, жено, слагай бързо да ядем!
Жената на Яро почнала да нарежда двадесетте ястия. Кьосетата се смаяли. «Какъв умен заек има Яро!» — помислили си те. А Яро казал:
— Стига сте мислили, братчета! Яжте, наздраве! Ей сега ще стана и ще ви върна парите!
След като се нахранили, Яро извикал:
— Жено, дай по-скоро ключа да им върна парите!
Жената се позабавила малко. Яро се престорил на ядосан, грабнал тоягата и си дал вид, че ако не са гостите, ще набие жена си.
— Е де, успокой се — казали кьосетата, — не ни трябват парите, по-добре ни продай заека.
— Не, дума да не става, няма да ви го продам! Каква полза имах от това, че ви продадох магарето? А сега искате и заека.
Но кьосетата били алчни хора. Те си помислили: «Опитоменият заек не само ще ни върне загубата, но ще ни донесе и печалба». Платили за заека толкова, колкото дали за магарето, и си отишли с покупката. Когато наближили града, кьосетата извадили заека от торбата и му рекли:
— Иди кажи на жените ни да приготвят обяд! — и го пуснали.
Заекът, разбира се, не чакал да го молят много-много и полетял.
В къщи кьосетата видели, че не е направено нищо, и набили жените си. Но жените се кълнели и ги уверявали, че не са виждали никакъв заек. Едва сега кьосетата се досетили, че Яро пак ги е надхитрил, и се върнали отново при него. Но Яро се бил приготвил вече за тази среща. Той напълнил с кръв един волски мехур и казал на жена си:
— Кьосетата, разбира се, пак ще дойдат скоро. Ти закачи този мехур на шията си. Когато дойдат, аз ще ти кажа: «Донеси по-скоро парите!» А ти не се и помръдвай, сякаш не говорят на тебе. Аз ще се ядосам и ще се развикам. Но ти пак не обръщай внимание. Тогава ще грабна един остър нож и ще се спусна, уж да те заколя. Ти не се бой, аз ще пробия само ме¬хура. А като бликне кръвта, престори се на умряла.
— Добре — съгласила се жена му и взела мехура.
Още не влезли кьосетата в къщи, и Яро изкрещял на жена си:
— Бързо извади и донеси парите!
А тя не му обърнала никакво внимание.
— Какво е това, не ме ли чуваш? Казват ти, донеси парите!
— Я ме остави на мира, не зная къде са ключовете!
— На тебе говорят, никаквице такава, мръдни се по-скоро!
— Какво си се развикал? Казвам ти, че у мене няма никакви ключове.
— Веднага намери ключовете, иначе ще те заколя като кокошка!
— Къси ти са ръцете, разбойнико!
При тези й думи, уж побеснял от гняв, Яро сграбчил жена си за косите, повлякъл я към ъгъла, съборил я на земята и забил ножа си във волския мехур. Бликнала кръв. Жената затворила очи и останала да лежи като мъртва.
Кьосетата се изплашили. Помислили си, че отгоре на всичко могат да ги обвинят и в убийство.
Хукнали кьосетата да бягат, но от страх не можели да намерят вратата.
— Измамници! — изкрещял към тях Яро. — Заради вас убих за нищo жена си! Сега е ваш ред, няма да избягате от моя нож!
От страх душите на кьосетата се свили като просени зърна. Най-после те едва намерили вратата и се спуснали да бягат колкото може по-далеч от страшния Яро, без да посмеят да се обърнат назад.
А Яро и жена му се прегърнали и почнали да пеят, да играят да се веселят.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *