Home » ПРИКАЗКИ » Умният и глупавият брат

Умният и глупавият брат

aИмало едно време двама братя сиромаси. По-големият брат бил умен, а по-малкият — глупав. Веднъж старата им майка поръчала на по-малкия си син да изведе кравата на пасбището.
Закарал глупавият брат кравата в един дълбок дол, а сам той се спрял и се озърнал наоколо. Гледа — по каменистите склонове накацали едва ли не хиляда гарвана. Вързал тогава глупавият момък краката на кравата,, повалил я на земята, извадил ножа и я заклал.
А после извикал на гарваните:
— Ей, вие, черни попове, събирайте се и яжте, колкото искате!
В това време момъкът изведнъж забелязал, че върху един голям камък седи зелен гущер, вдигнал главичка към него и го гледа. Той му извикал:
— Ей, чичко, бъди ми свидетел, че заклах кравата си и нахраних тези попове!
Като казал това, той се обърнал и се запътил към къщи. А в къщи майка му го попитала:
— Ей, момче, а къде остана кравата ни?
— Дадох я на поповете да я изядат — обяснил й синът.
Ядосала се бабата, грабнала една пръчка и се спуснала да го гони:
— Какво значи това «дадох я на поповете»?! Вдън земя да се провалиш дано, дяволите да те вземат. . . Върви веднага за кравата и я докарай тук!
Замъкнал се глупавият момък в дола, гледа — гарваните изкълвали месото на кравата, само костите й се белеят. А щом видели човек, птиците хвръкнали и отлетели. . .
Момъкът закрещял след тях, колкото му глас държи:
— Ей, попове, къде летите? Разплатете се най-напред за кравата, иначе майка ми няма да ме пусне в къщи!
Но слушат ли гарваните момъка?! Отлетели кой накъдето види. . .
Седнал глупавият момък пред костите на кравата, плаче, та се къса. И изведнъж що да види — същият онзи гущер се прострял върху камъка, вдигнал главичка и го гледа втренчено. Зарадвал се глупавият момък и си помислил: «Чудесно, от него ще си поискам парите за кравата!»
— Ей, чичко! — извикал той. — Дай парите за кравата ни!
А гущерът се мушнал бързо под камъка.
Скочил момъкът, взел да наднича ту от една, ту от друга страна — гущера го няма и толкова. Грабнал един голям клон, обърнал камъка и що да види? Под камъка била закопана голяма делва, пълна с жълтици. Наси¬пал той няколко шепи жълтици в джоба си и се помъкнал към къщи.
Видял по-големият брат, че този глупак се връща без кравата, и се спуснал към него да го бие.
А глупавият момък бръкнал в джоба си, измъкнал шепа жълтици и взел, че ги захвърлил право в лицето на брат си!
Видял по-големият брат златните монети и без малко не полудял от радост.
— Слушай, момче, откъде си взел тези жълтици? — попитал го той.
— Даде ми ги чичко гущер — казал глупавият брат.
— А има ли още? — взел да го разпитва по-големият.
— Че сигурно има още цяла торба — отговорил той. Грабнал по-големият брат една голяма торба, отишъл с брат си в дола и се върнал в къщи с пълна торба злато.
Изминали се няколко дни. Дочул кметът на селото, че синовете на бабата намерили имане. Нахълтал той у тях, претърсил всичко и напипал торбата със златото. Заповядал на по-големия брат да отиде за крина, за да си поделят по равно жълтиците.
А глупавият брат, щом останал сам с кмета, цапнал го с една тояга по главата, убил го и го хвърлил в пресъхналия кладенец. Върнал се по-големият брат с крината в ръце, гледа — няма го в къщи кмета. Попитал глупавия си брат къде е кметът, а братът отговорил:
— Че аз го хвърлих в кладенеца!
—Оле-ле, зло да те сполети дано! Ами че ние ще отговаряме за това кръвта си! — завайкал се по-големият брат.
През нощта той измъкнал тялото на кмета от кладенеца, отнесъл го едно затънтено място и го заровил, а в кладенеца хвърлил една шугава коза.
На другия ден селският глашатай се разтърчал из селото и се развикал, колкото му глас държи:
— Къде изчезна нашият кмет? Да се обади онзи, който знае къде се намира той!
И изведнъж глупавият брат се обадил:
— Кметът е в нашия кладенец!
Стекло се цялото село в къщата им, заповядали на глупавия брат да се спусне в кладенеца и да измъкне оттам тялото на кмета.
Слязъл глупавият брат на дъното на кладенеца, напипал с ръка опашката на козата, задърпал я и извикал:
— Ей, хора, има ли опашка вашият кмет?
— Да, да — отговорили отгоре, — хайде, дърпай! А глупавият брат отново извикал:
— Ами брада има ли вашият кмет?
— Разбира се, хайде измъкни го по-скоро, това е той, нашият кмет! Измъкнали го навън и що да видят — мъртва шугава коза. . . Наругали хубаво глупавия брат, посмели се с кего и така си и отишли без кмета.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.