Ти си лъв

Докато ловувала, една бременна лъвица видяла стадо овце. Хвърлила се отгоре им и това усилие й струвало живота. Родилото се в този момент лъвче останало без майка. Овцете го взели под свое попечителство и го отгледали. То израснало сред тях, хранейки се с трева като тях, блеейки като тях и въпреки че се превърнало в голям лъв, по своите стремежи и потребности, а и в представите си той бил съвършена овца.
Минало малко време и друг лъв се приближил към стадото. Какво било удивлението му, когато видял своя събрат – лъв, бягащ подобно на овцете при приближаваща се опасност. Той искал да се приближи, но колкото и малко да се приближавал, овцете побягвали, а заедно с тях и лъвът овца. Вторият лъв започнал да го следи и веднъж, виждайки го спящ, скочил отгоре му и казал: "Събуди се, та ти си лъв!" "Не-е-е-е – изблеял онзи, треперещ от страх, – аз съм овца!" Тогава другият лъв го завлякъл до едно езеро и казал: "Виж! Ето ги нашите отражения – моето и твоето." Лъвът овца погледнал първо лъва, после отражението си във Водата и в следващия миг у него се появила мисъл, че той самият е лъв. Престанал да блее и изведнъж се разнесъл неговият рев.