Home » ПРИКАЗКИ » Тепавичар и караконджули

Тепавичар и караконджули

aИмало един тепавичар, който ходел от село на село и събирал шаячните платове, които жените тъчели на становете си. Един ден вързал платовете на бали, метнал ги на коня и тръгнал към тепавицата, за да ги тепа.
Тя била много далече, докато иде, докато си свърши работата, докато тръгне, денят изминал. Вървял покрай реката, когато взело да се мръква. По едно време се обърнал и видял, че след него върви една невеста. Тепавичарят много се зачудил, къде е тръгнала по това късно време. Като се обърнал напред, не повярвал на очите си – невестата била вече пред него. Човекът затворил очи, разтърсил глава, да не би да е задрямал. Пак погледнал назад – видял жената – обърнал се напред – тя отново го изпреварила. Позапрял коня и се замислил. Досетил се той, че това е караконджулка и започнал да я следи. А тя се превърнала в мъж, походила малко и пак станала на жена. Уплашил се човекът, грабнал чула на коня и се увил с него. По едно време усетил, че жената го приближила и се метнала зад него на коня. На човека едва не се пукнало сърцето от страх, но не продумал думица. Невестата започнала да му говори – закачала го, питала го нещо – той мълчал и не отвръщал нищо.
Наближили вече селото. До реката наизлезли още караконджули и се насъбрали около коня. Най-старият казал:
– Ето го конят, ето го и чулът на коня, ама човекът го няма. Тепавичарят още повече се увил в чула, едва дишал от страх. Стигнали вече накрай селото и тогава се насъбрали всичките караконджули. Правили се, че има сватба пред него – имало булка, музиканти биели тъпани, сватбари викали „Иху!". Престрували се на цяла сватба, само и само да го прилъжат да се покаже. Човекът обаче не се отвил да погледне и не проговорил нито дума.
Вървяла караконджулската сватба чак до портата му. Тепавичарят спрял коня и седял така завит в чула – не искал да влезе вътре, че да вкара караканоджулите в двора си. Седял човекът отвън, докато запял петелът. Щом чули гласа му, те се изгубили като сенки във въздуха. Чак тогава човекът се отвил и си влязъл вкъщи, доволен, че е останал жив.

Check Also

Игрите на палавата виелица

ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *