Home » ПРИКАЗКИ » Сто жълтици за службата ти

Сто жълтици за службата ти

aВеднъж съпругата на Ходжа започнала да го упреква за бедността му.
– Ако си религиозен човек – казвала тя, – трябва да помолиш за пари. След като религията е твоето занятие, като всички останали трябва да получаваш пари за това.
– Добре, така и ще направя – казал Настрадин.
Той излязъл в градината и завикал с всичка сила:
– О, Господи! Всичките тези години ти служих без никакво възнаграждение. Сега жена ми казва, че трябва да ми се плати. Мога ли да получа наведнъж сто жълтици за службата си?
В този момент съседът му – скръндза, бил на покрива на дома си и броял съкровищата си. В желанието си да се надсмее над Настрадин, хвърлил отгоре кесия, пълна точно със сто златни динара.
– Благодаря – казал Настрадин и побързал да се прибере в къщата. Там той показал парите на жена си. чийто вид й направил голямо впечатление.
– Прости ми – казала тя, – никога не съм вярвала истински, че си светец. Но сега се убедих в това.
През следващите няколко дни съседът наблюдавал как в дома на Настрадин Ходжа се появяват разкошни вещи и безпокойството му започнало да се засилва.
Накрая той ре-шил да поговори със самия Настрадин.
– Знай приятелю, че аз съм светец. Какво искаш? -попитал Настрадин.
– Искам да си върна обратно парите. Аз бях този, Който хвърли кесията, не Бог.
-Ти може да си бил само изпълнител, но аз помолих за злато Бог, не теб.
Скръндзата се ядосал:
– Сега отиваме в съда, а там ще се изясним кой е крив и кой – прав.
Настрадин се съгласил. Когато излезли на улицата, той казал на търговеца:
– Облечен съм в дрипи и ако съдията ме види в такъв вид, външното различие между нас може да наклони везните в твоя полза.
– Добре – промърморил търговецът, – облечи моята роба, аз ще облека твоята.
След няколко крачки Настрадин казал:
-Ти яздиш кон, а аз вървя пеша. Ако отидем така в съда, съдията ще реши, че трябва да отсъди делото в твоя полза.
-Аз и без това знам кой ще спечели делото независимо от външния вид. Сядай на моя кон!
Настрадин яхнал коня, а съседът му тръгнал след него.
Когато редът им дошъл, скръндзата разказал всичко на съдията.
– Какво можеш да кажеш ти по този повод? – попитал съдията Настрадин.
– Ваша чест, този човек е стиснат, а освен това постоянно страда от халюцинации. Той просто си е въобразил, че той ми е дал парите. В действителност те ми бяха изпратени свише, а на него му се е привидяло, че ги е дал той.
-А как можеш да го докажеш?
– Няма нищо по-просто. Лудостта му се проявява в това, че мисли, че всичко му принадлежи, когато всъщност това изобщо не е така. Ето например попитайте го на кого е тази роба. И Настрадин млъкнал, сочейки новата си роба.
– Това е моята роба – извикал скръндзата.
– А сеза го попитайте на чий кон дойдох дотук, в съда – продължил Настрадин.
– Ти пристигна на моя кон – закрещял ищецът.
– Въпросът е изчерпан – казал съдията.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *