Home » ПРИКАЗКИ » Разказ за Мария Магдалена

Разказ за Мария Магдалена

aВие познавате моя начин на живот, когато нощем ни познаваха, а денем се извръщаха. Също както и при Христос ходеха нощем, а денем извръщаха лице. Помислих си: ето, аз съм най-нисшата и на слънце се срамуват от мен, но денем също избягват и най-висшия пророк. Така най-нисшето и най-висшето се избягват еднакво.
И ето че аз реших да го намеря и през деня да му протегна ръка. Облякох най-хубавата си дреха и сложих огърлицата от Смирна, напръсках косата си с аромати – така отидох, за да кажа на народа: "На слънчева светлина избягваните от теб най-нисшо и най-висшо се срещат."
И когато го видях седнал сред рибарите, покрит само с ленено платно, останах от другата страна на улицата и не можах да се приближа. Между нас минаваха хора, които еднакво ни избягваха.
Така беше решен животът ми, защото той каза на любимия си ученик: "Вземи щипка прах и я отнеси на тази жена, за да има за какво да се замени нейната огърлица. Наистина в тази пепел има повече светлина, отколкото в нейните камъни. Защото от пепелта може да бъде създаден камък, но от камъка – само прах."
Останалото вече знаете, защото той не ме осъди, но само претегли моите вериги и веригите на позора се пръснаха на прах. Просто решаваше той. Никога не се затрудняваше да изпрати най-простия предмет, който решава цял един живот. До тези пратки той се докосваше, някак си одухотворявайки ги.
Пътят му беше празен, защото народът, получил от него дар, набързо се разбягваше. И желаеше той да положи ръце, и беше празно.
Фуриите на срама се носеха след него и престорено махаха с клонки, когато той вече беше осъден. Цената на разбойника се оказа достойна за тълпата.
Наистина разби веригите, защото даде знание, като не прие отплата.

Check Also

Игрите на палавата виелица

ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *