Home » ПРИКАЗКИ » Първопричината

Първопричината

aНякой казал на хартията, като я видял почерняла в мастило: "Преди лицето ти беше бяло и блестеше, а сега на него се появи чернота. Каква е причината за това, ако ти не си почернила лицето си?"
Хартията отговорила: "Несправедлив си към мен. Аз не съм почернила лицето си. Попитай мастилото за това. То беше събрано в мастилницата, която беше негов дом, негово постоянно местопребиваване. То напусна до¬ма си и се разля по лицето ми насилствено." Питащият казал: "Ти си права."
След това попитал мастилото за това и то отгово¬рило: "Несправедлив си към мен. Аз си живеех спокойно в своята мастилница и бях решил да не излизам от нея. Но перото със своето гнусно острие ме нападна, отвлече ме от дома ми, застави ме да напусна своята страна, наруши целостта ми и започна да ме размазва, както виждаш, на този бял лист. И не трябва да питаш мен за това." "Право си", – казал този, който попитал.
И попитал той перото за причината за неговото на¬силие и отвличането на мастилото от дома му. То отговорило: "Попитай ръцете и пръстите. Аз бях просто тръстика, растяща на брега на реката и спокойно пробивах през зеленината на дърветата. Но изведнъж се появи ръка с нож, поряза кожата ми, разкъса дрехите ми, лиши ме от основа, раздели влакната ми, а след това ме заостри, оформи главичката ми и ме потопи в горчивото мастило. Тя ме държи за горната част, принуждавайки ме да се движа. Със своите въпроси и упреци ти посипа сол на раните ми. Остави ме и попитай този, кой¬то ме погуби." "Право си" – казал човекът и попитал ръ¬ката за насилието й над перото.
Ръката отговорила: "Нима аз представлявам нещо по¬вече от плът и кръв? Къде си виждал месо, което извършва насилие или се движи само за себе си? Аз съм в подчинение на ездача, който ме е оседлал, който, казват, има сила и могъщество. Той ме подгонва и ме я зди в различни места на земята. Нима не си виждал, че нито земята, нито камъкът, нито дървото не престъпват сво¬ите места и сами не се движат, ако не ги оседлаят по¬добни, силни и съкрушителни ездачи? Нима не си виждал ръцете на мъртъвци, които също като мен се състоят от плът, кости и кръв? Мъртвата ръка не може по никакъв начин да работи с перото. Затова за моите дела попитай силата, която ме управлява. Та нали моят ездач ме води така, както му е необходимо." "Права си" -казал човекът и попитал тази сила защо тя използва ръката толкова често.
Тя отговорила: "Не порицавай мен и моето отношение към ръката. Колко упрекващи упрекват и колко упреквани са невинни! Как можеш да разбереш моето дело, като си мислиш, че извършвам насилие над ръката, като я оседлавам?! Та нали и преди началото на движението аз я владея, но не съм я движела и не съм я принуждавала да прави движения. Аз спокойно спях, така че някои си помислиха че съм мъртва или че изобщо ме няма. Та аз не се движех и не движех нищо, докато не дойде някой, който ме обезпокои и ме притесни, като ме застави да Оправя това, което виждаш. Аз притежавам само сила, за да му помогна, но сила да му се противопоставя аз Нямам. Неговото име е воля. Аз я знам само по име, по Нападението й, тъй като тя ме изведе от дълбините на съня и ме подтикна към това, което можех гросто да избегна, ако ме беше оставила на мира."
"Права си" – казал човекът и попитал волята: "Какво те накара да нападнеш тази спокойна спяща сила, да я заставиш да привежда нещо в движение? Защо не моЖа да избегнеш насилието над нея?"
Волята казала: "Не бързай. Възможно е да ми намериш оправдание и да ме упрекваш напразно. Аз не съм се надигнала сама, вдигнаха ме. Аз не дойдох сама, а мен ме изпрати с несъкрушителната си заповед моя повелител. До неговото идване аз бях в състояние на покой. Но в самото ми сърце се появи посланик на знанието и с езика на разума поиска силата и аз я заставих да се подчини. Нещастна съм, тъй като се подчинявам на насилието на знанието и на разума. Аз не знам за какво ще ме вдигнат, на какво ще бъда подчинена и какво ще бъда принудена да направя. Знам само, че съм неприкосновена и спокойна дотогава, докато не се яви този всесилен пришелец, този справедлив повелител, този деспот. И аз ще се събудя за него и напълно ще му се подчиня. Каквато и да е заповедта му, аз нямам сили да му се противя. И цял живот е така. Когато той самият е объркан и се коле¬бае в решението си, аз спя в очакване на неговото решение. В момента, в който вземе решение, аз се събуждам, за да се подчиня и да заставя силата да го изпълни. Попитай за всичко знанието и ме остави на мира с твоите упреци."
"Права си" – казал човекът. И се отправил към знанието, разума и сърцето, упреквайки ги, че са вдигнали волята и са я принудили да събуди силата. Разумът казал: "Аз съм само светилник, аз самият не горя, мен ме палят." Сърцето казало: "А аз съм само дъсчица и не се поставям сама, мен ме слагат." И казало знанието: "Аз пък съм рисунка, начертана на белотата на дъсчицата на сърцето под светлината на светилника на разума. Но не съм чертало аз, а пластинката дълго време е била празна без мен. Попитай по-добре за мен перото, та нал само с перо може да бъде начертана линия."
Тук питащият изпаднал в недоумение. Този отговор не го убедил и той казал: "Каква умора понесох този път! На толкова места влизах, но всеки, към когото се приближавах, за да разбера от него същността на нещата, ме отпращаше при друг. Аз съм добър по душа и неумор-но ходех от един на друг. Всеки път слушах реч, понятна
на сърцето, и намирах доводи, оправдаващи неспособността да се отговори на въпроса ми. Но аз изобщо не разбирам твоя отговор: "Аз съм линия и рисунка, мен ме е начертало перото." Аз познавам само едно перо – от тръстика, една дъсчица – от метал или дърво. Аз позна¬вам само тези линии, които са начертани с мастило, този светилник, в който гори огън. Тук, на това място, аз слушам за дъсчица, за светилник, за линия и за перо, но не виждам нито едното, нито другото. Чувам грохота на воденичните камъни, но не виждам мелницата."
Тогава знанието казало: "Ако вярваш на това, което говориш, то твоят товар не е голям. И провизиите са твърде малко, и лодчицата ти е слабичка. Знай, че по пътя, по който си тръгнал, има много такива, които ще се опитват да те погубят, и е по-добре да се отправиш накъдето ти видят очите и да захвърлиш това, в което си се набъркал. Това не е за теб, остави всичко. Успехът съпътства този, който е способен на него. А ако искаш до доведеш нещата докрай, тогава не се бой да пострадаш и послушай.
Знай, че на този път има три свята. Свят на явното и осезаемото – първият от тях. Хартията, мастилото, перото и ръката принадлежат на този свят. Тези прибежища ти преодоля с лекота. Вторият свят е светът на свръхчувственото и скритото. Този свят лежи в края на пътя. Като ме преминеш, ще попаднеш точно в това прибежище. Бъкан с многочислени опасности, този свят е наситен с непристъпни върхове и бездънни морета. Аз не знам как ще оцелееш в него. Третият свят е светът на духовното, който се намира между света на явното и осезаемото и света на свръхчувственото и скритото. Ти вече преодоля три прибежища: първото – силата, след това – волята и накрая – знанието. Този свят представлява свързващо звено между другите светове, защото пътищата на явния свят са по-лесни, а на скрития свят -по-сложни.
Светът на духовното, лежащ между двата свята, напомня плавателен съд, който се движи между земята и водата. Той не е обхванат от вълнуващата се вода, но не се намира и в пределите на спокойната, безметежна земя. Всеки, който върви по земята, върви в света на явното и осезаемото. Но ако той почувства такъв прилив на сила, че може да плава на този съд, той ще стане подобен на крачещия в света на духовното. А ако може да тръгне по водата без помощта на плавателния съд той непоколебимо ще шества в света на скритото. Ако не си способен да ходиш по водата – върви си. Ти вече преодоля земята и остави съда. В ръцете ти не остана нищо друго освен прозрачна вода. Преддверието на света на скритото и свръхчувственото е водене на перо¬то, с което знанието пише по пластинката на сърцето и получаването на истинското знание, което ще ти помогне да ходиш по водата."
Тогава питащият пътник отговорил: "В недоумение съм. Какво да правя? В сърцето ми проникна страх след твоите описания на опасностите по пътя. Не знам мога ли да преодолея всички препятствия, за които ми разказа, или не. Има ли признак, по който мога да разбера?"
"Да. Напрегни зрението си и съсредоточи върху мен светлината на твоите очи и зениците им. Ако пред теб се яви перото, с което пиша по дъсчицата на сърцето, ще можеш да бъдеш странник по този път. Та нали перото се показва на всеки, който е излязъл от света на духовното и е почукал на вратата на света на другата страна и на скритото."
И казал пътникът: "Сега прозрях и устата на всевишния стана моя зеница. Аз не виждам нито тръстика, нито парченце дърво и не познавам аз никакво перо освен това."
Знанието отговорило: "Ти отдалечи от себе си храната, която беше вече под краката ти. Нима не си чувал някога обстановката в дома да наподобява стопанина – Нима не знаеш, че личността на Всевишния не е подобна на всички останали личности? Също и ръцете му не са подобни на ръцете и перото му не е подобно на перата,и речта му не е подобна на всяка друга реч, и начертаното от него не е подобно на други линии. Всичко това са небесни дела от света отвъд. Личността на Всевишния няма тяло и няма място. За разлика от другите десницата му не е от тръстика, а скрижалите му не са от дърво и речта му не е от звуци и думи, и написаното от него не са цифри и знаци, и мастилото му не е боя и сок от мастилен орех. Ако виждаш всичко това именно по този начин, то аз мога да те смятам всичко на всичко за хермафродит, който се мотае между мъжеството на обезличаването на Бога и женствеността на уподобяването, без да се присъединява нито към едното, нито към другото. Как лиши ти личността и атрибутите на Всевишното тяло, лиши от живот речта му, отделяйки я от смисъла на звуците и думите, и започна да се съмняваш в десницата му, в неговото перо, в скрижалите и в начертаното?
Ако не разбираш израза на пророка: "Аллах създаде Адам по свое подобие" в пряк смисъл, както това може да се представи от зрението, то бъди уподобяващ докрай, както е казано: "Бъди пълноценен юдей, а ако не, не си играй с Тората." Ако си разбрал от това, че става дума за вътрешно подобие, което може да се разбере от разума, но не може да бъде видяно от очите, бъди истински, обезличаващ, мъжествен почитател и върви по предначертания път – та ти си гънка в свещената долина. И се вслушай в тайната на сърцето си към това, което го вдъхновява. Възможно е да намериш в огъня верния път. Възможно е заради тайната на престола да бъдеш извикан също, както е бил извикан Мойсей: "Аз те призовавам."
Когато пътникът чул от знанието тези думи, той веднага почувствал своята ограниченост и се разгоряло сърцето му в пламъка на неистовия му гняв към самия себе си, когато погледът му проникнал до собственото му Уродство. Дотогава мирото на светилника на сърцето му едва тлеело, макар че не го докосвал пламък. И се насложили огън върху огън.
Знанието му казало: "Възползвай се от тази възможност и отвори очи. Възможно е да намериш в огъня верния път." Той прозрял и изведнъж пред него се явило божественото перо. То се оказало същото, каквото го описало знанието, лишено от атрибути: не от дърво и не от тръстика, без главичка и без накрайник от пера. То неуморно пише в сърцето на всеки знания и все едно че е там, макар че го няма. Удивил се пътникът и казал: "Да приятелю знание, Всевишният ме възнагради с благост. Виждам истинността на всички описания на това перо, Виждам го не като другите пера."
С това той напуснал знанието, като му благодарил и казал: "Слушай, перо, защо ти през цялото време пишеш в сърцата на хората такова знание, с което заставяш Волята да подчини силата, така че тя да въздейства на подвластното на нея?" Перото отговорило: "Ти какво, забрави ли какво видя в света на явното и осезаемото и това, което чу от перото? Нали ти го попита и то те отпрати към ръката." "Не, не съм го забравил" – отговорил пътникът. ‘Тогава моят отговор ще бъде абсолютно същият като отговора на това перо." "Но как, нали ти не си като него?!" "Нима не чу – мълвяло перото, – че Аллах е създал Адам по свое подобие?" "Да, чух за това." "Тогава питай за моята работа, за тази, която се нарича дясна рака на владетеля. Тя ме държи, върти ме. Аз й се подчинявам и мен ме принуждават. В смисъла на принуждението няма никаква разлика между божественото и човешкото перо. Разликата е само в това, дали ликът му е видим."
Пътникът попитал: "А кой е дясната рака на владетеля?" "Ти не чу ли – казало перото – какво каза Всевишният: и небесата са сплетени от неговата десница?" "Чувал съм." "Перата също са в неговата десница, тя ги и движи."
И се отправил пътникът от перото към десницата. Когато я видял, тя му се сторила още по-удивителна от чудесното перо. Не е възможно да се опишат или обяснят даже малко от тези чудеса, многочислени томове няма да съберат и една десета от десетата, от тези описания. Общо взето, тази десница не била като всич¬ки десници, ръката не като всички ръце, пръстите – не като всички пръсти. Пътникът видял движещото се пе¬ро, стиснато в десницата, и му се открило оправдание-то му. Той попитал десницата за нейното дело и за това, защо тя движи перото. Тя казала:
"Моят отговор ще бъде повторение на това, което чу в явния свят. Аз ще те препратя към силата. Нали ръката няма сила сама по себе си. Неизбежно силата я управлява."
И пътникът се отправил в света на силата. Тук той видял такива чудеса, че всичко видяно дотогава му се сторило презряно и жалко. Той попитал силата защо тя
управлява ръката. Силата отговорила: "Аз съм само атрибут. Попитай този, който го владее – Могъществото. Нали трябва да се опираш на субстанцията, не на атрибутите."
При това се олюлял пътникът и едва се осмелил да помръдне език, за да зададе въпрос. Но изведнъж чул твърд израз, обръщение към него от покрова на Тайната: "Не го питай какво прави той, тук тях питат."
В страха си пред Присъствието той паднал в несвяст като поразен от гръм. Като дошъл на себе си от дълбоко безсъзнание, казал: "О, Просветлени! Няма никой по-величав от теб! Аз дойдох при теб, разчитайки на теб, вярвайки, че ти си властител исполин, единствен и всесъкрушаващ. Боя се само от теб, смирявам се в молба пред теб. Заклевам те само в едно: да ме избавиш от наказание и да смениш гнева с милост. Аз мога само да те моля, да ти се моля и да се уповавам на милостта на ръцете твои. Аз казвам: разшири гърдите ми, за да те позная и развържи езика ми, за да те възславя."
Тогава от Покрова се обърнало към него: "Ти трябва да жадуваш прославяне и превъзнасяне на Владиката на пророците. Обърни се към него: какво ти даде той – вземи го; каквото ти забрани – откажи се от това; каквото каже – това повтаряй."
И той в това Присъствие не казал повече от: "О, прославени! Не мога да те възхвалявам така, както ти сам се възхвали."
След това казал: Тосподарю мой! Ако езикът ми няма Смелост, да те възхвалява, то нима в сърцето ми няма страстно желание да позная теб?"
И се обърнало към него: "Ти трябва да се издигнеш до правдивите. Връщай се при главния най-правдив и го следвай. Приятелите на Владиката на пророците са като светила: което и да следваш, ще тръгнеш по верен път.
Нима не си чувал казаното: да не достигнеш познаваемото, означава да познаеш? Така че стига ти тази част от нашето Присъствие. За теб е достатъчно вече познанието, че лишен от Присъствието, не можеш да ви ‘ диш неговия блясък и величие."
С това се върнал пътникът и се извинил за въпроси. ‘ те и упреците, като казал на ръката, перото, знанието, волята, силата и това, което следва след нея: "Приемете моите извинения. Аз бях като неразбиращо бебе,  когато дойдох в тази страна. Но всеки новодошъл се учудва. И моят упрек към вас беше само следствие на ограничеността и невежеството. Сега на мен ми станаха ясни вашите оправдания. Откри ми се, че единствено, който владее всички светове, силата и могъществото – това е единственият и всесъкрушаващият. Вие сте само играчки в ръцете на могъществото му, с което се разпорежда той, стиснал го в десницата си. Той е пръв и последен, таен и явен."
Когато той произнесъл тези слова, в света на явно¬то и осезаемото се скрил смисълът на казаното от не¬го и той бил запитан: "Как е Възможно да бъдеш пръв и последен, та това са два противоположни атрибута? Как може да бъдеш таен и явен, та нали едното не се равнява на другото, тайното не е явно."
Пътникът отговорил: "Той е пръв по отношение на всички създания, тъй като всичко е произлязло от него поред, едно след друго. И той е последен по отношение на движението на отиващите към него. Те постоянно се издигат от едно прибежище към друго, докато не се за¬върши в края на краищата с това Присъствие. Това е краят на Пътя. И така, той е последен във виждането, пръв в създаването. Той е таен по отношение на живее¬щите в света на явното свидетелство, които искат да го познаят с помощта на петте чувства,. И той е явен по отношение на тези, които го търсят с помощта на светилника, разгорял се в сърцата им от вътрешния ра¬зум, устремен в света на скритото."

Check Also

Игрите на палавата виелица

ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *