Home » ПРИКАЗКИ » Приспивалки за сънливци малки

Приспивалки за сънливци малки

aН

Е ЧАКАЙТЕ!

Отиде си белият ден.
Угасна и жълтият залез.
По сива пътечка към мен
пак черната нощ се търкаля.
Пред нея побягваме пак
към своите сънища всички.
Не чакайте страшния мрак!
Заспете веднага очички!

 

МОГА И САМ

Идвай, Сънчо! Хайде, мили!
Май си толкоз уморен,
че да литнеш нямаш сили
и едва пълзиш към мен.
Нищо. Приказка сънлива
аз ще си разкажа сам.
Ето виж – без тел заспивам.
Значи вече съм голям.

НОЩЕН ПРОЗОРЕЦ

Виждам през един прозорец
мъничко парче небе.
То светлееше доскоро
и прозрачно синьо бе.
Ала вечерта покри го
с мантията си от мрак.
И чак утре с „ кукуригу”
Петльо ще му върне пак
бляскавото наметало,
изтъкано от лъчи…
А сега се е доспало
и на двете ми очи!

ПОЗНАТ ГЛАС

Вечер над земята кротко пада.
Сънчо до леглото ми седи.
Горе по небесната ливада
нацъфтяват милиард звезди.
И повежда ме със стъпка тиха
Сънчо между звездния безброй.
Но преди това три-четири стиха
с маминия глас ми шепне той.

ПОМОЩНИК НА СЪНЧО

Сънчо трябва да целуне вечер
всичките деца – от всяка къща.
Сънльовци от близо и далече той
 погалва или пък прегръща.
Затова понякога се бави.
За да идва винаги навреме,
а и никого да не забрави,
би могъл помощник да си вземе.
Според мен ще бъде най-добре –
 мойта майка да си избере…

РЪКАТА НА ТАТКО

Все със нощна лампа да заспива
вече срамота е за мъжа.
Затова гасим, но предвидливо
татко за ръката аз държа.
Приказка, за да заспя, не искам.
Просто ще си помълчим така.
Но ще зная, че до мен е близко
татко със голямата ръка.

 

НА КАКА МОМЧЕТО

Грее на луната сърпа,
ала Ежко не заспива.
Сънчо тук е, но се дърпа
от прегръдката бодлива.
А пък ежковата кака
гушна братчето си в мрака
и така, след миг ли, два ли –
ей ги двамата заспали…

МЕЧЕШКА ПРИСПИВАЛКА

Хайде, Мечо! Хайде, малко мече!
Кой ли път ни кани Сънчо вече?
Сняг земята скоро ще покрие
и в леглата трябва да сме ние.
А когато страшен студ настане,
сладко ще се гушим под юргана.
Чак в гората пролет щом закрачи,
ще открехнем сънени клепачи…

ПО ГОРСКАТА ПЪТЕЧКА

От града започва път.
После става на пътечка.
По пътечката вървят
малък Мечо с мама Мечка.
Щом поискаш, подир тях
тръгваме със теб и ние.
Ако някой го е страх,
под юргана да се скрие!

МАМО, ЗАГАСИ ЛУНАТА!
Нощ захлупи къщите в квартала,
ала още тъмното го няма,
тъй като отвън наднича бяла
като полилей Луна голяма.
Дълго във кревата се премята
и на мама шепне Доротея:
„Моля ти се, загаси Луната,
че не мога да заспя от нея!”
Чу това Луната и с два скока
скри се зад една липа грамадна.
А в дошлата тъмнина дълбока
Сънчо Доротейчето открадна.

МЕСЕЧКО И ЯНЧЕТО

Пухкав облак месечко завива.
И веднага Месечко заспива.
Сънчо и към мене ще закрачи,
щом очи завия със клепачи.
Правя от клепачите юрганчета
и дочувам: „Виж, заспало Янчето!”

ЗАЩО НЕ СЕ МРЪКВА 

Слънчо трябваше отдавна вече
сладък сън да нанка зад баира.
Да, но не залязва тази вечер –
нещо май му пречи и го спира.
Вдигна се тревога до небето –
повече не може да се чака.
Но след малко чу се: „Ето, ето –
лъч един се е заплел в трънака.”
Заю откачи го и веднага
Слънчо с радост хукна да си ляга.

МЕЧЕШКА МЕЧТА

Спи Мецана в своята хралупа,
сгушена за дълъг сладък сън.
А над нея пада сняг и трупа
чиста бяла чистота навън.
Красотата е необходима –
прави те художник и поет.
Но мечта по-друга Меца има:
Цяла зима да сънува мед!

РУСКА ПРИСПИВАЛКА

Нани ми, детенце, нани,
че ще дойдат черни врани
и ще гракнат: „Дай ни Маша,
дъщеря да бъде наша!”
Аз пък ще река веднага:
„Я се махайте от прага!
Закъснели сте за нея.
Сладък Сънчо вече взе я!”

МОЛБА

С тези лампи угасени
страшно тъмно е край мене.
Затова и Сънчо даже
страх го е да се покаже.
– Месечинке, бледолика,
не бави се нито миг, а
някой лъч прати веднага –
тъмнината да избяга!

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ПОКРИВ

Взирам се в тавана с поглед на вълшебник –
покривите нощем май не са потребни.
Затова безшумно някъде отлитат
и на тяхно място спускат се звездите.
Палава звездичка на игра ме кани.
Баба ми обаче шепне: „Нани, нани!”
Хем ми се играе, хем ми се заспива.
Като сняг се стапям във нощта красива.

СЪВЕТ

Ако легнеш и не ти се нанка,
а до десет да броиш умееш,
брой тревичките на някоя
полянка и ще си заспиш на нея!

 

ТИКТАК

Тиктак, тиктак – часовникът тиктака.
Секундите отпраща. Накъде ли?
Така и влака светлото и мрака
редува през поля и през тунели…
Тиктак – минути гонят часовете.
Денят избяга. Вънка тъмна нощ е.
Заспаха и звездите на небето.
Тиктак, тиктак. А аз съм буден още.
Тиктак, тиктак, тикт…

ЗИМНА ВЕЧЕР

Спят животните в гората –
кой във дупка, кой в хралупа.
Сняг виелицата мята –
с преспи всичко да затрупа.
Даже легълцето мое
във хралупа се превръща.
Бяла преспа – сън спокоен –
скрива цялата ни къща…

НОВАТА ПИЖАМА

Купихме вчера със мама
нова – вълшебна пижама.
Щом облека я и мигом
Сънчо при мене пристига.
В златна карета ме мята
и ме откарва в гората.
Там сред зелени дъбрави
сребърна люлка ми прави.
Люшка ме тя, а над нея
славей приспивно ми пее…
Истинска сънна магия
в тази пижама се крие.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *