Home » ПРИКАЗКИ » Приказка за червената крава

Приказка за червената крава

aЖивял някога един овчар. Той имал жена и две деца — момченце и момиченце. Имал и една червена крава. Но ето че жена му умряла и овчарят се оженил за друга. Мащехата силно намразила децата на мъжа си и постоянно повтаряла:
— Те не са мои деца, не мога да ги обичам! — и все ги биела и измъчвала.
Тогава овчарят решил да изпраща децата със стадото в полето, за да не остават в къщи с мащехата.
И ето че те се озовали в полето сами и заплакали. Изведнъж до тях се приближила червената крава и казала:
— Не се бойте, дечица, нищо лошо няма да ви сполети! Аз ще пазя стадото вместо вас.
Както казала червената крава, така и направила: през деня наглеждала стадото, а привечер го събирала и децата го откарвали в къщи.
Всяка сутрин мащехата давала на децата по комат сух хляб без нищо друго. Но в полето кравата отивала при тях, позволявала да я доят и децата ядели хляба си не сух, а с мляко.
Минало се време и мащехата родила дъщеря. Когато тя поотраснала, майка й почнала да изпраща и нея със стадото. Но й давала не комат сух хляб, а четири-пет пресни питки. На полето червената крава казала на заварените деца:
— Е, нищо, нека и това момиченце пие от млякото ми. Но на вас то сладни, а на него ще горчи!
И ето че дъщерята на мащехата все линеела и линеела, а децата на овчаря растели и крепнели. Мащехата не можела да разбере каква е тази работа.
Веднъж тя попитала дъщеря си:
— На тебе аз всеки ден давам по пет пресни питки, а на тях по комат сух хляб, но я ги виж: те са здрави, а ти линееш!
— Мамо — отговорила дъщеря й, — млякото на червената крава ми горчи, а на тях сладни.
— Ах, така ли? — извикала мащехата. — Добре тогава!
На другия ден рано сутринта тя казала на мъжа си:
— Ти не виждаш ли как линее нашата дъщеря? През нощта сънувах сън: ако заколим червената крава, дъщеря ни ще се поправи.
— Мъчно ми е за кравата! — отговорил мъжът й.
— А за дъщеря ти не ти ли е мъчно? — рекла жената.
Тя не оставила на мира мъжа си и най-после той се съгласил да заколи червената крава.
Децата не знаели нищо. На полето те погледнали червената крава, а тя стояла тъжна и замислена.
— Защо си така опечалена, кравичко? — попитали децата.
— Мили деца, мащеха ви иска да ме заколят заради дъщеря й.
— Мила кравичко, ние ще придумаме мащеха си, ръцете и краката й ще целуваме, само и само да не те колят!
— Не, деца, не бива, защото тя ще ви пребие от бой, а на мене ще ми бъде мъчно. Но ето какво ще направите: когато ме заколят, вие скришом си намажете лицата с моята кръв — лицата ви ще заблестят като злато и коприна, а костите ми, главата и копитата ми съберете и заровете в яслите. Те някога ще ви бъдат полезни.
Децата почнали да плачат горчиво.
— Но защо плачете?
— Та сега кой ще се грижи за нас — отвърнали те, — кой ще ни храни и ще ни помага?
— Не плачете, а елате с мене! Тук има една бабичка, тя ще се погрижи за вас.
Завела червената крава децата при бабичката и я попитала:
— Знаеш ли, бабо, че искат да ме заколят?
— Зная.
— Ето, аз ти доведох моите дечица. Преди смъртта си те моля: обикни ги.
— Добре — отговорила бабичката.
А червената крава накарала децата да отрежат единия й рог.
— Щом огладнеете, вземете рога ми, посмучете от него и ще се нахраните. А на полето ще ви помага тази бабичка.
На сутринта заклали кравата. Сирачетата скришом събрали паничка кръв, намазали си лицата и изведнъж станали много красиви.
И ето че дъщерята на мащехата почнала да яде от месото на кравата, но то й се сторило безвкусно като слама. Когато го опитали сирачетата, то им се сторило вкусно като мед. След това децата събрали костите, главата, копитата и ги заровили в яслите. И всеки път, когато огладнявали, отивали в яслите, смучели рога на кравата и се нахранвали. А те огладнявали често, защото мащехата хранела до насита само своята дъщеря, а на сирачетата не давала нито хапка хляб.
През зимата поканили на сватба цялото семейство на овчаря. Мащехата пременила своята дъщеря, взела я със себе си на сватбата, а сирачетата оставила в къщи. Тогава от яслите се чул гласът на червената крава. При този глас се притекла бабичката от пещерата, разровила яслите, извадила оттам разкошни дрехи, пременила сирачетата и ги завела на сватбата.
Там те седнали точно срещу мащеха си, но тя не ги познала. Гледала ги и си мислела: «Какви красиви деца! Колко са гиздави! Ех, такъв годеник да се падне на дъщеря ми!»
А когато гостите взели да се разотиват, бабичката незабелязано отвела сирачетата, съблякла премените им и ги скрила, после ги облякла пак във вехтите дрехи. Те весело изтичали в къщи и легнали да спят. А мащехата им се върнала и взела да ги буди:
— Какво спите, сънливци такива! Ах, какви деца видях сега на сватбата! Момичето беше със сребърни пантофки, момчето — със златни. А с какви дрехи бяха облечени! За милион не можеш ги купи!
— А защо, мамо, не ни взе със себе си?
— И таз добра! Много сте мм потрябвали. Хайде спете, немирници! На другия ден мащехата напълнила един котел с просо и казала на си¬рачетата:
— Хайде сега, поплачете над котела! И ще плачете дотогава, докато сълзите ви покрият просото в котела.
А тя пак пременила своята дъщеря и отишла с нея на сватбата. Тогава бабичката дошла отново, иагиздила децата както миналия ден и също ги завела на сватбата.
Гостите се нагостили и почнали да си отиват, а бабичката отново отвела децата. Само че когато минавали край царския басейн, едната пантофка на момичето паднала във водата. Девойката се изплашила.
— Бабо, миличка, пантофката ми падна във водата!
— Няма нищо, дъще, върви по-бързо, докато мащеха ви не се е върнала. Види ли ви, ще ви вземе дрехите.
Щом си влезли в къщи, бабичката съблякла скъпите дрехи на децата, скрила ги и пак ги облякла във вехтите. Децата си легнали да спят. Дошла си пак мащехата и почнала да ги буди:
— Какво спите, безделници такива! Вчерашните деца бяха на сватбата, само че с други дрехи, още по-хубави! А после изчезнаха бързо като мълния!
Децата се престорили на заспали и само се подсмивали скришом.
На другата сутрин царският син заповядал да напоят коня му. Конярите повели коня към басейна. Но колкото и да се мъчили, конят не искал да пие и се дърпал. Съобщили на царския син. Дошъл той, погледнал и що да види — на дъното нещо блести. Заповядал да го извадят. Измъкнали го, гледат — пантофка. Царският син занесъл пантофката на царя и му казал:
— Татко, намери ми девойката, на която ще стане тази пантофка. Не ми ли я намериш, не искам повече да живея!
Разпратил царят навсякъде бързоходци и заповядал да доведат девойките от цялата страна. Събрали се всички девойки, само сирачето не отишло, защото мащеха му не го пуснала в двореца.
— Какво ще правиш ти, парцалано, в двореца? По-добре да изпратя дъщеря си!
Пременила тя дъщеря си и я завела в двореца.
Почнал царят да мери пантофката на девойките — на никоя не ставала..
— Всички девойки ли са дошли? — попитал той.
— Всички — отвърнали везирите, — само една не е дошла, парцалана.
— Веднага я доведете!
Намерили завареницата, довели я в двореца, премерили и пантофката — прилегнала й точно по мярка. Зарадвал се царският син, хванал девойката за ръката и рекъл:
— Ето я моята годеница!
Всички — и царят, и царицата, и везирите, и гостите, всички почнали; да го раздумват:
— Че прилича ли ти, княже, такава годеница?
— Не, за нея ще се оженя — повтарял царският син. Взели да разпитват девойката — коя е и откъде е. Тя почнала да им разказва:
— Имам стар баща, имам още и мащеха, несъща сестра и роден брат.
— А къде е другата пантофка?
— Не зная. Това само баба ми знае.
Върнала се девойката в къщи. А мащехата останала в двореца и все раздумвала царския син. Но той си знаел своето.
Тогава главата на червената крава извикала девойката при себе си.
— Изпрати брат си в двореца да каже, че вечерта ще дойде бабичката и ще те даде на царския син.
Девойката така и направила.
Вечерта царският син отишъл у тях. Бабичката пременила девойката и я пуснала с него. И царският син се оженил за нея.
След една неделя мащехата дошла в двореца и се помолила на царя да пусне снаха си за два дни на гости. Царят я пуснал. А мащехата пременила своята дъщеря с дрехите на завареницата си, отвела я при царя, уж че тя е неговата снаха, а сама се върнала в къщи.
Вечерта царският син отишъл при жена си и видял, че са го измамили… Той разказал на баща си за хитрините на мащехата и на нейната дъщеря…
Царят се ядосал и заповядал да ги прогонят от страната.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *