Home » ПРИКАЗКИ » Приказка за лудия и умния брат

Приказка за лудия и умния брат

 

Тази приказка ни разказа Мита Гагова, от групата на музикантите от гр. Златарица, Търновско, на 81 години

Имало едно време двама братя, един умен и един луд. Качили се в гората. Срещнали двама търговци, които носели с магарета тамян и жълтици. Лудият брат ги набил, взел тамяна, жълтиците и магаретата и двамата продължили по пътя си.

Дошла вечерта, станало им студено. Наклали си огън. Умният брат казвал на лудия:

– Да не слагаме тамян в огъня, стигат ни дървата. Ще замирише надалеч и лесно ще ни намерят!

Но лудият хвърлил тамян в огъна – замирисало навсякъде. Скоро дочули конете на преследвачите си.

– Бате, да се качваме на дървото! – уплашен викнал лудият.

– Да се качваме, но остави жълтиците и тамяна тук, на земята. Преследвачите ще помислят, че сме избягали, ще си приберат обратно стоката и няма да ни преследват!

Но лудият брат взел двете торби – с тамяна и с жълтиците – на дървото. Дошли търговците, седнали край огъня. По едно време лудият брат взел да шепне:

– Бате, тежи ми, ще пусна тамяна!

– Недей бе, луд, недей бе, недей! Преследвачите ни ще ни убият, ще ни заколят!

Но лудият пуснал торбата. Погледнали търговците, завикали от радост:

– От Бога тамян пада, от Бога тамян пада!

След още малко лудият пак взел да шепне:

– Бате, дотежа ми златото, ще го пусна!

– Недей бе, луд, недей бе, недей! Ще ни убият търговците, ще ни заколят!

Но лудият пак пуснал торбата.

– От Бога злато пада, от Бога злато пада! – завикал единият търговец.

– Спри се, бе! – скарал му се другият. – Не виждаш ли торбите – наши са!

Като вдигнали главите си, какво да видят – лудият и умният се свиват горе. Ядосал се тогава умният, блъснал лудия на земята.

– Не от Бога, а от главата си пада! – викнал умният и докато турците биели лудия, избягал надалече.

========================================================

Каква е по вид приказката, която прочетохте?

Каква е поуката в тази приказка?

y Образувайте сложно изречение от простите.

Двамата братя не се разбираха.

Единият от тях беше луд.

y Превърнете пряката реч в непряка.

Но лудият пуснал торбата. Погледнали търговците, завикали от радост:

– От Бога тамян пада, от Бога тамян пада!

След още малко лудият пак взел да шепне:

– Бате, дотежа ми златото, ще го пусна!

– Недей бе, луд, недей бе, недей! Ще ни убият търговците, ще ни заколят!

О лачшо мануш андо чорипе да керел лове, а о билачхо анди кхангери да марьол. – Добрият човек и с бедността си струва пари, а лудият и в черквата се бие.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.