Home » ПРИКАЗКИ » По-силен от Северния вятър

По-силен от Северния вятър

aСамо най-храбрите и най-силни ловци от племето тлинкити дръзвали да убиват тюлени. Стрелите и копията били съвсем недостатъчно оръжие за тези огромни, яки животни. Един ден, в разгара на свирепа битка между ловците-тлинкити и морските лъвове при Сий Лайън Рок, с един замах на опашката най-едрото животно убило вожд от племето.
— Ние си отиваме — извикали ловците, докато носели мъртвия си другар към лодките, — но племенниците на вожда, когото убихте, ще ви отмъстят. Те ще ви разкъсат с голи ръце.
Когато двамата племенници чули тази закана на ловците, сърцата им се свили. Искали да отмъстят за смъртта на своя чичо, но мисълта да убият с копие огромно и силно животно като това, особено свирепо, когато се разгневи, стягала в страх душите им. Още по-страшно било да убият главатаря на морските лъвове с голи ръце, но вече било невъзможно да се откажат от заканата на ловците и да го убият по друг начин.
Известно време племенниците на вожда мислили и нищо не предприемали. За да им вдъхнат кураж, всички силни мъже от селото започнали да се готвят за битката. Племенниците, които също били силни, захванали да се готвят като другите. За да се закалят, всички мъже заедно се къпели в ледените потоци и студения океан, а зимните ветрове брулели голите им тела. Извивали яки клони по дърветата и хвърляли в океана големи камъни, за да станат още по-корави ръцете и мишците им.
Когато усетили в себе си достатъчно сили за борба с морските лъвове, те решили да се подложат на изпитания, за да проверят дали наистина са готови за битката или само им се струва така. Току до селото имало голяма, жилава хвойна, висока почти два човешки боя. Едно от изпитанията било да се превие дървото и да се наведе до корените му. Имало и едно огромно сухо дърво с дебел клон, който човек, стъпил на земята, едва докосвал с ръка. Второто изпитание било да се откъсне този голям израстък от ствола. В края на третата луна все още никой не бил успял да изпълни нито една от тези задачи.
В селото живеел един скромен човечец, твърде малко познат на останалите. И той бил племенник на вожда, убит от тюлена, и той искал да отмъсти за смъртта на своя чичо. Той споделил своите намерения единствено с леля си, защото всички го считали за табак и мързеливец. Хората от селото мислели, че той не се къпе и упражнява достатъчно. Били забравили, че е племенник на вожда. Наричали го Мърльото.
Само жената на покойния му чичо знаела колко упорито се готови той за борбата с водача на морските лъвове. Другите мъже нямали представа какво прави, защото той тичал, хвърлял камъни и извивал млади фиданки през нощта, когато всички спели. Къпел се и плувал тъй продължително в океана, че с радост заспивал в топлата пепел на огнището, след като изпълзявал от смразяващата вода. А така изглеждал още по-мръсен и мъжете му се подигравали.
Една нощ, докато плувал в океана, изневиделица на брега се появил малък човек и му махнал с ръка да се доближи. Младежът излязъл на брега, а човечецът казал:
— Аз съм малък на вид, но ми казват Силата на северния вятър. Хайде да се преборим.
Племенникът доближил непознатия и двамата започнали да се борят, но за кратко, защото Силата на северния вятър за един миг хвърлил младежа над главата си.
— Още не си готов — рекъл му непознатият — и още не е настъпило времето да изтръгнеш клона от дървото и да извиеш жилавата хвойна. Когато станеш по-силен, отново ще се видим. — обещало човечето. Сетне си отишло.
Новата луна била вече на небето, когато човечето отново се появило на брега. Племенникът, който хвърлял огромни камъни в океана, усетил, че непознатият го гледа, и забързал към него. Започнали да се борят, но този път победил племенникът.
— Сега вече си готов — му казал Силата на северния вятър.
— Иди да изтръгнеш клона и да извиеш хвойната.
Без да чака, младежът се завтекъл към дървото и с лекота отчупил израстъка от дебелия ствол.
— Постави обратно клона — наредил Силата на северния вятър.
Племенникът не могъл да го стори изведнъж, тъй като клонът все падал. Тогава плюл в дупката, откъдето бил отчупил клонът, и така го закрепил.
— А сега, дървото — казал Силата на северния вятър.
Младежът се затичал към хвойната, хванал я здраво и я извил чак до корените й.
— Вече си готов да се бориш с тюлена — заявил Силата на северния вятър. — Силен си колкото мен, а мен никой не може да ме надвие.
Когато слънцето отново се появило, другите двама племенници и силните мъже от селото отишли при дървото за изпитания. По-големият брат го извил до корените и всички решили, че е готов за борбата. Когато пристигнали до клона за изпитания. по-малкият брат пръв се опитал. Лесно отчупил клона.
— Сега и двамата сте готови да се борите с морските лъвове.
— казали по-възрастните мъже на двамата племенници. Избрали най-силния от групата да ги придружава и поели към брега, за да се отправят незабавно към Сий Лайън Рок.
Третият племенник само наблюдавал. Изтичал при леля си.
— Дай ми чичовата шапка от невестулка — помолил я той.
С шапка на главата той хукнал към брега и за голямо учудване на бойците в лодката поискал да го вземат. Те се изсмели в понечили да го изблъскат с греблата си, ала той не помръднал. Хванал кърмата на кануто така, че не успели да потеглят. Всички били тъй нетърпеливи да тръгнат за Сий Лайън Рок, че не забелязали колко силен е той, та успява да задържи лодката въпреки усилията на шестима яки гребци.
Но понеже и той бил племенник на мъртвия вожд, на края го взели да изгребва водата от лодката, когато големите вълни започнат да я пълнят.
Трудно стигнали до скалата и едвам задържали кануто върху огромните вълни, докато по-големият брат успял да скочи на скалата. Тюлените се втурнали да спасяват живота и дома си. Братът се нахвърлил върху им и захванал да разбива главите им по назъбената скала, като през цялото време се опитвал да стигне до големия мъжкар, убил чичо му. На края си пробил път до него, сграбчил го за опашката и понечил да я разкъса на две. Но тюленът бил много по-силен и с един замах на мощната си опашка повалил и сплескал човека върху скалната площадка. В това време на скалата вече се покачил вторият племенник. И той скочил върху тюлена, но с един страхотен замах на опашката си тюленът убил и него.
Ужасени, останалите мъже тъкмо се канели да отплуват незабавно от скалата, когато третият племенник извикал:
— Стойте! Аз бях този, който пръв изтръгна клона от дървото и изви хвойната. Затова беше лесно за другите. Аз също се готвех усилено за тази битка, защото съм племенник на вожда и идвам да отмъстя за него. Вижте, аз нося неговата шапка и съм готов!
Мъжете загребали към скалата. Племенникът се спуснал към носа на лодката, задържал се там само за миг, после леко скочил на скалата. Разпъдил настрана по-дребните тюлени. Когато те се опитали да го нападнат, той ги хванал за опашките и ги запратил през главата си върху камъка, разбивайки черепите им. Два малки мъжкаря го връхлетели, но той ги подхванал и ги метнал в океана. Тогава към него се обърнал водачът на тюлените. Племенникът се отдръпнал зад него, сграбчил опашката му и я разкъсал на две. Така отмъстил за смъртта на своя чичо с кръвта на огромния тюлен, който убил. Силният, както изненаданите мъже в лодката започнали да го наричат, се върнал тържествено в селото и скоро станал главен вожд.

Check Also

Игрите на палавата виелица

ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *