Home » ПРИКАЗКИ » По заповед на щуката

По заповед на щуката

aИмало едно време един дядо. Той имал трима сина: двамата били умни, а третият бил глупакът Емеля. Другите братя работели, а Емеля цял ден лежал върху печката и нищо не искал да знае. Един път братята заминали на пазар, а жените им, снахите, започнали да му подвикват:
– Отиди, Емеля, за вода.
А той им отвръща от печката:
– Не ми се ходи…
– Отиди, Емеля, че братята ти ще се върнат от пазар и няма да ти донесат армагани.
– Ех, добре де.
Слязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се, взел ведрата за вода и брадвата и тръгнал към реката.
Направил дупка в леда, загребал вода с ведрата, поставил ги на леда, а сам започнал да гледа в дупката. И видял там Емеля една щука. Улучил сгоден момент и хванал с ръце щуката.
– Ех, каква рибена чорба ще стане! Изведнъж щуката проговорила с човешки глас:
– Емеля, пусни ме във водата, ще ти потрябвам.
А Емеля започнал да се смее:
– За какво може да ми потрябваш?… Не, ще те занеса в къщи, ще кажа на снахите чорба да сварят. Вкусна чорба ще стане. Щуката пак се примолила:
– Емеля, Емеля, пусни ме във водата, ще направя за тебе всичко, каквото пожелаеш.
– Добре, само че покажи преди това, че няма да ме излъжеш, ако те пусна.
Щуката го попитала:
– Емеля, Емеля, кажи – какво искаш сега?
– Искам ведрата сами да тръгнат за в къщи и водата да не се разплиска…
Щуката му казала:
– Запомни ми думите: когато поискаш нещо, кажи само:
,,По заповед на щуката да стане в минутата!" Емеля изрекъл:
– По заповед на щукат да стане в минутата!
Тръгвайте, ведра, сами за в къщи. . .
Едва изрекъл това, и ведрата сами тръгнали по баира. Емеля пуснал щуката в дупката, а сам тръгнал след ведрата.
Вървят ведрата през селото, народът се чуди, а Емеля върви отзад и се подсмива… Влезли ведрата в къщата и сами се качили на пейката, а Емеля се качил на печката.
Много ли, малко ли време се минало – снахите му рекли:
– Емеля, какво пак лежиш? Да беше отишъл дърва да насечеш.
– Не ми се ходи…
– Ако не насечеш дърва, братята ти ще се върнат от пазар и няма да ти донесат армагани.
Но на Емеля не му се слизало от печката. Спомнил си той за щуката и тихичко си рекъл:
– По заповед на щукат да стане в минутата!
Иди, брадво, насечи дърва, а дървата нека сами в къщи да влязат и в печката да се пъхнат…
Брадвата изскочила изпод пейката и започнала да цепи дърва на двора, а цепениците сами влизали в къщи и се пъхали в печката.
Минало се що се минало и снахите пак рекли:
– Емеля, дървата се свър¬шиха. Отиди в гората, насечи!
А той се протяга върху печката:
– А вие за какво сте?
– Как така ние за какво сме?… Да не е наша работа да ходим в гората за дърва?
– Не ми се ходи…
– Няма да получиш армагани.
Нямало какво да се прави. Слязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се. Взел едно въже и брадвата, излязъл навън и се качил в шейната:
– Булки, я отваряйте портата! А снахите му се присмели:
– Ти, глупчо, що се качи в шейната без да впрегнеш коня?
– Не ми трябва кон.
Снахите му отворили портата, а Емеля рекъл тихичко:
По заповед на щуката да стане в минутата!
Тръгни, шейна, към гората…
Шейната сама изскочила през портата и препуснала толкова силно, че и с кон не биха я стигнали.
А за да се влезе в гората, трябвало да се премине през града. Тук Емеля доста хора посмачкал и понатъртил. Народът закрещял: „Дръжте го! Хванете го!" А той препуска ли, препуска с шейната. Пристигнал в гората:
– По заповед на щукат да стане в минутата!
Брадво, насечи по-сухи дърва, а вие, дърва, сами се изсипвайте в шейната и се завързвайте с въжето…
Брадвата започнала да сече и цепи сухите дърва, а цепениците сами се засипвали в шейната и се завързвали с въжето. След това Емеля заповядал на брадвата да му отсече една дебела тояга, която едва да се вдига. Качил се в шейната:
– По заповед на щукат да стане в минутата!
Потегляй, шейна, за в къщи…
Шейната потеглила към къщи. Пак преминал Емеля през оня град, където преди това посмачкал и натъртил толкова народ, а там вече го чакали. Хванали Емеля, задърпали го, започнали да го навикват и да го бият.
Видял той, че работата става дебела, и полекичка рекъл:
– По заповед на щуката да стане в минутата! Я, тояго, дай им да разберат…
Тоягата изскочила, че като поч¬нала да ги налага. Народът хукнал да бяга, а Емеля се върнал в къщи и се качил на печката.
Минало що се минало – чул царят за лудориите на Емеля и изпратил един офицер да го намери и да го доведе в двореца.
Пристигнал офицерът в това село, влязъл в тази къща, където живеел Емеля, и попитал:
– Ти ли си глупакът Емеля?
А той му отвърнал от печката:
– А на тебе какво ти влиза в работата?
– Обличай се по-бързо, ще те водя при царя.
– Не ми се ходи…
Офицерът се ядосал и му ударил една плесница.
А Емеля тихичко промълвил:
– По заповед на щукат да стане в минутата!
Тояжке, я го поочукай малко…
Тоягата изскочила, че като започнала да налага офицера, оня едва успял да избяга.
Царят се учудил, че офицерът му не могъл да се справи с Емеля, и изпратил при него най-важния си велможа:
– Да ми доведеш в двореца глупака Емеля, че иначе ще ти отсека главата.
Най-важният велможа накупил стафиди, сушени сливи, курабийки и пристигнал в селото, влязъл в къщата и започнал да пита снахите какво обича Емеля.
– Нашият Емеля обича, когато ласкаво го помолят и ален кафтан му обещаят – тогава той ще направи всичко, за каквото го помолят.
Най-важният велможа дал на Емеля стафиди, сушени сливи, курабийки и му казал:
– Емеля, Емеля, какво си легнал на тази печка? Я да отидем при царя.
– На мене и тук ми е топло…
– Емеля, Емеля, при царя добре ще те нахранят и ще те напоят, хайде, моля ти се, да отидем при него.
– Не ми се ходи…
– Емеля, Емеля, царят ще ти подари ален кафтан, шапка и ботуши.
Емеля доста се замислил:
– Е, хайде добре, ти върви напред, а аз след тебе идвам.
Тръгнал си велможата, а Емеля си полежал още малко и рекъл:
– По заповед на щуката да стане в минутата! Я, печко, тръгвай при царя…
Ъглите на къщата запукали, покривът се разклатил, стената изскочила и печката сама тръгнала по улицата, по пътя, направо при царя.
Царят погледнал през прозореца и се зачудил:
– Това пък що за чудо е? Най-важният велможа му отговорил:
– Ами Емеля е тръгнал при тебе с печката си. Излязъл царят на стълбите:
– Емеля, нещо много се оплакват от тебе! Много народ си изпомачкал.
– Че кой ги кара да се пъхат под шейната?
През това време от прозореца го видяла царската дъщеря Маря. Емеля я зърнал край прозореца и промълвил:
– По заповед на щуката да стане в минутата!
Нека царската дъщеря да ме обикне… И добавил:
– Тръгвай, печко, за в къщи…
Печката се обърнала и тръгнала за в къщи, влязла в къщата и си застанала на предишното място. И пак Емеля се заизтягал.
А в царския дворец – викове и сълзи. Маря, царската дъщеря, тъгува за Емеля, не може да живее без него, моли баща си да я омъжи за Емеля. Натъжил се царят, огорчил се и рекъл пак на най-важния велможа:
Иди и ми доведи Емеля жив или мъртъв, че иначе ще ти отсека главата.
Накупил най-важният велможа разни сладки вина и гощавки, пристигнал в селото, влязъл в къщата и започнал да черпи Емеля.
Емеля се напил, наял се, главата му се замаяла и той легнал да спи. А велможата го качил в талигата и го подкарал при царя.
Царят веднага заповядал да донесат една голяма бъчва с же¬лезни обръчи. Вкарали в нея Емеля и Маря, царската дъщеря, насмолили бъчвата и я хвърлили в морето.
Много ли, малко ли време минало – събудил се Емеля и видял, че е тъмно и тясно.
– Къде съм попаднал?
А някой му отговаря:
Мъчно и тежко ми е, Емеля! В бъчва ни насмолиха и ни хвърлиха в синьото море.
– А ти коя си?
– Аз съм Маря, царската дъщеря. Емеля рекъл:
– По заповед на щуката да стане в минутата!
Буйни ветрове, изкарайте бъчвата на сухия бряг, върху жълтия пясък…
Духнали буйните ветрове, морето се развълнувало: изхвърлило бъчвата на сухия бряг, върху жълтия пясък. Емеля и Маря, царската дъщеря, излезли от нея.
– Емеля, а къде ще живеем? Построй поне някаква къщичка.
– Не ми се строи.. .
Тогава тя започнала още по-силно да го моли и той казал:
– По заповед на щуката да стане в минутата!
Построй се, каменен дворец със златен покрив…
Само като изрекъл това, появил се каменен дворец със златен покрив. Около него – зелена градина, в която цъфтят цветя и пеят птици. Маря, царската дъщеря, и Емеля влезли в двореца и седнали край прозореца.
– Емеля, а не можеш ли да се превърнеш в красавец? Емеля не му мислил дълго:
– По заповед на щуката да стане в минутата!
Да стана юначен момък – от красив по-красив.. .
И Емеля станал такъв, че с думи не можеш да го опишеш.
През това време царят излязъл на лов и видял, че се издига дворец, от който по-рано и помен нямало.
– Какъв е този невежа, дето е построил дворец в моите
земи без мое разрешение?
И изпратил да разберат и разпитат кои са тези. Посланците дошли, застанали под прозореца и заразпитвали. Емеля им отговорил:
– Извикайте царя да ми дойде на гости и аз сам ще му кажа.
Дошъл му царят на гости. Емеля го посрещнал, завел го в двореца, настанил го на масата. Започнали да пируват. Царят яде, пие и не престава да се чуди:
– Кой си ти, юначни момко?
– А спомняш ли си глупака Емеля, който беше дошъл при тебе с печката си, а ти заповяда да го затворят заедно с дъщеря ти в една насмолена бъчва и да го хвърлят в морето? Аз съм същият този Емеля. Ако искам, цялото ти царство ще подпаля и разоря.
Царят много се изплашил и започнал да се моли за прошка:
– Ожени се за дъщеря ми, Емеля, вземи царството ми, само не ме погубвай!
Тогава те устроили голямо пиршество. Емеля се оженил за Маря, царската дъщеря, и започнал да управлява царството. Приказката свърши пак, който слуша, е юнак.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.