Home » ПРИКАЗКИ » Охлювче

Охлювче

aВ голямата градска градина живееше едно малко охлювче. Всяка
сутрин то закусваше със слънчеви прашинки и пиеше росата, която
събираше по тревата. След това тръгваше да се разхожда.
– Остави къщичката! – съветваше го зеленият щурец и се разсмиваше
като гледаше как навитата на кравайче къщичка се клати върху гърба на
охлювчето.
– Защо? Не е необходимо! – свиваше рогца охлювчето. – Тя не ми
пречи.
– Страхува се някой да не му я вземе! – пошушваше тогава щурецът
на калинката.
– Колко е недоверчив! – възкликваше учудено тя и поклащаше
укорително мустачета, а синята пеперудка добавяше:
– Това никак не е хубаво!
Този разговор се повтаряше всяка сутрин – в понеделник, във
вторник, в сряда, в четвъртък, в петък, в събота и неделя.
През всичките тези дни охлювчето минаваше покрай стария
мравуняк, който кой знае защо беше струпан точно по средата на пътеката.
Тогава от дупката се показваше малка кафява мравка и питаше уплашено:
– Крадец ли има?
Охлювчето се оглеждаше учудено и отговаряше:
– Не съм забелязал!
Мравката въздъхваше облекчено и промърморваше сърдито:
– Тогава защо си помъкнал цялата къща?
– Просто така…
– Аха! – кимваше мравката и веднага се скриваше, без да чуе
отговора.
– Като се уморя, мога веднага да вляза в нея и да се разположа в
леглото си – казваше охлювчето, но забелязваше, че мравката е изчезнала и
никой не го слуша. Тогава свиваше рогца и продължаваше разходката си.
Щом го видеха, всички обитатели на градината се разсмиваха с най-
най-веселия си смях.
– Какво смешно има? – чудеше се охлювчето. – По обяд, когато
слънцето напече, аз ще бъда на хладно, без да прекъсвам разходката си.
Когато се опитваше да обясни на присмехулниците колко е удобно да
се ходи с къщичката на гърба, те прихваха още по-силно. Толкова силно,
че гласът на охлювчето не се чуваше.
– Не разбират и не разбират! – започна да се ядосва то.
Освен това му беше и тъжно заради присмеха и подигравките.
– Какво пък! – каза си охлювчето веднъж. – Ще оставя къщичката,
макар че ще ми е неудобно без нея! Нека да видят, че и аз мога да ходя
като всички.
Наклони се наляво и разтърси гърба си, но… чудно нещо –
къщичката не се изтърколи. Наклони се надясно и пак се разтърси. Не!
Къщичката остана на мястото си.
– Гледай ти! – поразсърди се охлювчето.

Изправи се на крачето си и дори подскокна два пъти.
Никакъв резултат!
Изправи се на рогцата си. Започна да ходи на тях, както акробатите
ходят на ръцете си. Премята се, премята се, премята се. Свят му се зави, а
къщичката продължаваше да си стои на гърба му – също като залепена.
Тогава охлювчето седна на земята и се разплака. Но не защото не
можеше да свали къщичката, не! То се чувстваше много добре с нея.
Разплака се, защото си помисли, че бръмбарчетата пак няма да го разберат
и ще му се смеят.
В това време на небето се появи пухкаво облаче. То или се трогна от
сълзите на охлювчето, или му беше тъжно за нещо друго, та изведнъж се
разплака. А всички знаят, че когато облаците плачат, сълзите им стигат чак
до земята и са дъжд.
Капките изненадаха жителите на голямата градина.
– Как тъй! Какво прави този облак?! – сърдеха се те на облачето. –
Защо не предупреждава?
Всички хукнаха към къщите си, за да се скрият или да си вземат
чадъри. Само охлювчето нямаше защо да бърза. То се мушна в къщичката
си и зачака да спре дъжда. Вътре беше сухо, топло и уютно.
По едно време се дочу шляпане и през дъжда дотърча мравката –
цялата измокрена и с увиснали антенки.
– Моля те, Охлювче, пусни ме да вляза! – почука тя на вратата. –
Къщата ми е далече, а аз премръзнах.
Охлювчето я покани вътре, свари й чай и когато мравката се
постопли, започнаха да си бъбрят.
След малко пристигна зеленият щурец, спря пред къщичката, но не
посмя да почука, защото си спомни как се присмиваше на охлювчето.
– То сигурно няма да ме приеме – помисли си тъжно щурецът. – Аз
бях много лош с него!
Мина, не мина една минута и цяла тумба спря пред къщичката –
калинката, синята пеперудка, две пчелички-сестрички – всички измокрени
и премръзнали.
– Аз мисля, че сега охлювчето ще ни се присмее – каза щурецът. – По-
добре е да останем на дъжда.
Никой не посмя да почука на вратата. Стояха си с мокри крилца,
трепереха и въздишаха. Не щеш ли, охлювчето случайно погледна през
прозореца и ги видя как зъзнат под падащите капки.
– Но защо не влезете при нас на сухо? – възкликна то и отвори
широко вратата на къщичката си.
Те се зарадваха, влязоха и изтупаха мокрите си крачета. След това
разпериха крилца около печката да се изсушат, а охлювчето им сипа горещ
ароматен чай. Всички отпиваха от чая и разговаряха весело.
– Охлювче – каза зеленият щурец, – твоята майка сигурно е била
много умна, щом като те е измислила точно такова, с къщичка на гърба!
Най-после дъждът спря. Слънцето припече и се залови да суши
земята. Гостите си отидоха.
Те вървяха към своите къщички и носеха в сърцата си топлинка от
къщичката на охлювчето. И едно нежно приятелско чувство, каквото не
бяха изпитвали никога досега.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.