Home » ПРИКАЗКИ » Открадването на златното руно

Открадването на златното руно

aДъщерята на цар Еет, владетеля на Колхида, се казвала Медея. Тя се влюбила в красивия Язон, качила се тайно на кораба и останала там. Героите започнали да обсъждат какво да направят, че да откраднат Златното руно от свещения дъб. Попитали Медея какви трудности ги очакват. Тя им разказала всичко.
Недалеч от дома на Еет се издигала в кръг висока стена със зъбери от злато и с кули, стегнати в железни обръчи. В тази стена била зазидана огромна тройна врата, обкована с блестяща мед. Отвън пред нея, близо до прага, стояла богиня Хеката, която бдяла с факел в ръка и пазела зорко входа. Тя била страшна за хорските очи, не по-малко страшен бил гласът й, с който спирала заблудените, тръгнали към вратата. В крепостта можели да влизат за очистителни обреди само Медея заедно с колхидските девици.
Никой не се осмелявал да мине оттатък стената. Нито чужденец, нито местен мъж бил прекрачвал някога прага. Страшната богиня пазела пътя, заедно с кучета демони с огнени очи.
Зад зида, в най-далечния кът, зеленеела сенчеста гора с дървета, отрупани с цвят. Навътре в дъбравата растели лаври, сплитали се гъсталаци от дрян, разпервали клони вековни платани. Между техните корени никнела зеленина. Там растели асфоделии, наред с жълти водни рози с чуден аромат, а също така кипер, тръстика и анемонии, пищно цъфтяща лавандула, ухаещи циклами и целебни перуники. До тях полюшвали глави многолистни божури, ярки минзухари и разкошни черни макове. Издигали стъбла и отровни растения, които носели гибел.
В средата на гората възправял снага нагоре необхватен дъб, който разпервал наоколо могъщи клони. На един от тях, много нависоко, било преметнато Златното руно.
Ужасен змей пазел дъба и денем, и нощем. Грозното чудовище, покрито цялото със златни люспи, било омотало стройния ствол на дъба с исполинските спирали на змийското си тяло. Този змей не знаел ни сън, ни дрямка. Той бил неуморен страж, святкащите му очи зорко оглеждали всички посоки. След като чули разказа на Медея, героите започнали да си мислят че задачата им е неизпълнима. Било невъзможно да минат покрай богинята, ‘но дори да успеели, ги очаквал чудовищният змей. Тогава един от аргонавтите – Мопс, който бил вещ гадател, казал:
– Само Орфей може да смили богинята и да омагьоса дракона. Ние не можем да им сторим нищо.
Всички герои започнали да молят певеца и Орфей се съгласил отново да помогне с магическата си сила. Той си избрал за другари Язон и трима от другите герои. Последвала ги и Медея.
Щом стигнали пред стената, ограждаща свещената обител, Орфей изкопал в земята яма, която покрил. Направил жертвоприношение и умилостивил богинята. Тя хвърлила факлата си на земята и вдигнала очи нагоре към небето. Кучетата започнали да се умилкват, а от мощните врати паднали всички резета. Тежката порта се разтворила и героите видели чудната дъбрава.
Орфей пръв прекрачил прага, след него пристъпила Медея, след¬вана от другите герои. Наближили огромния дъб, стегнат в златната прегръдка на змея. Чудовището вдигнало глава, стрелнало навън отровния си език и засъскало заплашително. По небето се понесъл гръм, затрещели превитите от вихъра дървета, разлюлели клони и стволи до корен. Хората спрели, ужасени от силата на змея.
Тогава Орфей вдигнал лирата и изтръгнал от нея най-дълбоките звуци. Започнал да пее приглушено. Викал Съня, на когото се подчиняват всички безсмъртни и смъртни, да долети и омагьоса мощта на грамадния дракон. Сънят послушал Орфей и за миг дошъл в колхидската земя. Всички хора заспали, утихнали ветровете, вълните се отпуснали, реките и буйните потоци спрели като замръзнали, птиците и зверовете затворили очи. Сънят похлупил под сянката на златните си криле всяко живо същество.
Дълбока дрямка налегнала очите на страшния дракон. Той отпуснал дълга люспеста шия и натежала глава. Язон се изкачил на Дървото и свалил от клона Златното руно.
Героят го преметнал през рамо и с него се върнал на борда на "Арго". Всички герои радостни издигнали длани към боговете. Благодарели за магическата сила, която те били дали на Орфей и златната му лира.

Check Also

Игрите на палавата виелица

ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *