Home » ПРИКАЗКИ » Орачът и мечката

Орачът и мечката

aЕдин селянин орал нивата си край гората. Изневиделица от гората излязла една мечка и се упътила към орача.
— Чичо — изръмжала мечката, — искаш ли да орем заедно?
— Защо да не искам — отвърнал селянинът, разпрегнал единия вол и на негово място зажеглил мечката. Почнал да я боде с остена, за да върви по-бързо. Цял ден орали. Набраздил нивата.
На другия ден мечката рекла:
— Хайде пък сега да посеем жито!
— Да посеем — отвърнал орачът и докарал от житницата си един чувал зърно. Почнали да сеят. Орачът пръскал житото, а мечката влачела трънената грапа.
Преминала зимата, настанала пролетта, пекнало лятото. Орачът отишъл в гората, намерил съдружницата си в мечата дупка и викнал:
— Бабо мецо, нашата нива узря, ела да си поделиме житото, нали сме съдружници.
— Ида — изскочила мечката и се навървила подире му.
Като стигнали на нивата, мечката се изправила, разгледала правите жълти стръкове, изкривените надолу натежали класове, дълго се чудила какво да вземе и Най-сетне отсякла:
— Аз ще взема долното, а пък ти — горното!
— Тъй да бъде! — зарадвал се селянинът и поженал храната. Навързал житото на снопи, овършал го, отвял го и направил от зърното една малка купчина, а от сламата изкамарил голяма купа.
— Малката купчинка е моя, а голямата купа .за тебе — рекъл той на мечката и пренесъл зърното в житницата си.
Мечката приближила до купата и захванала да рови сламата. Ровила, ровила и като не намерила нито едно зърно, тежко въздъхнала:
— Излъга ме ти, но до лято аз ще взема горното, а пък ти — долното!
— Тъй да бъде, няма да се караме, нали сме съдружници — усмихнал се селянинът и се прибрал в къщи.
Дошла втората пролет. Орачът впрегнал мечката, изорал нивата и посадил картофи. Щом заесенило, мечката се развикала:
— Горното е мое!
И почнала да скубе картофените стъбла. До едно ги изскубала. А орачът изровил картофите, прибрал ги в чували и ги натоварил на колата си.
— Пак ме излъга! — кипнала мечката, изправила се на задните си крака, разперила големите си лапи и посегнала да сграби съдружника си — ще го яде. Той се дръпнал уплашен.
Тъкмо в тоя миг измежду храстите подала муцунката си една лисица. Мечката съзряла лисицата и си помислила: „Защо да не изям и лисицата? Няма да ми дойде много."
— Повикай лисицата при нас! — заповядала тя на селянина. Селянинът се провикнал:
— Кумичке, кумичке, я ела насам!
— Не смея — отвърнала лисицата.
— Защо? — попитал селянинът.
— Защото ме е страх от мечката. Мечката се вдървила и тихичко проговорила:
— Кажи й, че не съм мечка, а чер пън. Селянинът повторно се провикнал:
— Ела, кумичке! Туй, дето го виждаш, не е мечка, а чер пън.
— Щом като е пън, мушни го в чувала! — казала лисицата. А мечката се обадила тихичко:
— Мушни ме в чувала!
Селянинът изтърсил картофите от единия чувал и наврял вътре мечката надолу с главата.
— Ха сега — добавила лисицата — завържи чувала с въжето.
Върза ли го здраво?
— Вързах го! — отвърнал селянинът.
— Ха сега пък вземи секирата и бухни мечката по главата!
Селянинът грабнал секирата и — тупа-лупа — утрепал мечката. След туй поканил лисицата да се качи на колата, откарал я в село и я пуснал в курника — да си избере най-тлъстата кокошчица за награда.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *