Ненужна суета

Живял един човек, самотен и нещастен. Той се обърнал с молба към Бога: "Господи, изпрати ми прекрасна жена, много съм самотен, имам нужда от приятел."
Бог се разсмял: "А защо не кръст?"
Човекът се разсърдил: "Кръст?! Да не ми е омръзнал животът? Искам само красива жена."
Получил той красива жена, но скоро станал още по-нещастен, отколкото бил преди: тази жена била болка сърцето и камък на врата му. Той отново се обърнал с молба: "Господи, изпрати ми меч." Той се канел да убие жената и да се освободи от нея, мечтаел да си върне доброто старо време.
И отново Бог се засмял: "А защо не кръст? Да ти изпратя ли вече кръст?"
Човекът се разгневил: "А не мислиш ли, че тази жена е по-зле от който и да е кръст? Прати ми меч!"
Появил се меч. Човекът убил жената, бил заловен и осъден да бъде разпнат.
И на кръста, молейки се на Бога, той гръмко се смеел: "Прости ми, Господи! Аз не те послушах, а ти ме питаше от самото начало дали да не ми изпратиш кръст. Ако те бях послушал, щях да се избавя от цялата тази ненужна суета."