Home » ПРИКАЗКИ » Недоразумение

Недоразумение

aПетелът Коко се събуди внезапно. Откакто се помнеше, все по това време се будеше. И винаги бързаше тържествено да съобщи на света за настъпването на новия ден. Той пое сладко дъх, понечи да изкукурига… и се спря. Сети се за вчера: “Ама и тоя петел, какво се е разкудкудякъл по тъмно, само ме буди ” – беше казала малката стопанка, като се прозяваше сутринта на закуска.
…Нали беше поел много въздух, трябваше да го изпусне – Петелът дълбоко въздъхна и се замисли. Чак сега осъзна обидата. Беше винаги точен, вярваше че прави добро, като съобщава на всички: слънцето е зад ей онзи хълм и след малко ще се покаже. Понякога тайно си мислеше даже, че без неговия сигнал няма да стане светло. Защо искаше момичето да остане тъмно? Нали светлината е нужна, за да намират кокошките зрънцата с които се хранят? – недоумяваше той.
Петелът Коко нежно погледна кокошките, които сладко спяха, наредени една до друга на пръта под него. Той не можеше да брои, но ги помнеше всички: “ Ето и новите, стопанинът ми ги донесе вчера – разгледа той двечките съвсем млади ярки – снощи не можахме да се запознаем, пък и нека да свикнат първо с новото място… “
Той се замисли и не усети как отново задряма.
На сутринта излезе последен. Кокошките вече усърдно кълвяха зрънцата, които стопанката щедро беше пръснала из двора. Коко клъвна също няколко пъти, после се огледа. Едната от новите беше наблизо, той дружелюбно тръгна към нея, за да я поздрави. Кокошчицата изобщо не му обърна внимание, просто продължи да се храни. “Поне да беше пляснала с крилцата си!” – неприятно изненадан си каза той – а то така, все едно, че ме няма.”
Приближи се любезно до другата.Тя така го погледна само с едното око, че той веднага се отстрани. Отиде в ъгъла на двора и обидено закълва. “Щом не ме искат, няма да се натрапвам!” За втори път от нощта насам Петелът Коко се замисли – въпросът ставаше екзистенциален. Нещо се случваше със света, който той познаваше.
От съседския двор се чуваше пляскане с крила; носачките с възбудено кудкудякане съобщаваха за всяко снесено яйце; петелът се разхождаше важен, важен…
“Грубиян и нахал – с неприязън го изгледа Коко. – Как само ги гони. Никаква деликатност!” – клатеше той глава.
В неговия двор беше тихо. Кокошките еманципирано, без да му обръщат внимание, кълвяха. Петелът Коко пристъпваше от крак на крак, угнетено преглъщаше по някое зрънце. Едва изчака вечерта.
– Знаеш ли, нещо става с петела – каза на вечеря стопанката – много умърлушен ми се вижда. Изобщо не погледна кокошките днес, през цялото време стоя сам.
– Абе сега като казваш – спомни си стопанинът – аз мислех, че съм се успал и не съм го чул. Но той май и сутринта изобщо не кукурига?.. Ако до края на седмицата не се оправи, ще взема да го заколя за неделя, казаха, че ше ни доведат пак внучката на гости, какво ще кажеш?
– Добър петел беше, какво му стана? До вчера си беше съвсем в ред – съжали го стопанката. –Май съседите повече случиха с тяхния, нали заедно ги взехме – добави тя – виж го как се грижи за кокошките… А детето обича бульонче, ще му направя. Нека, нека дойде, да се наспи у нас, тя ни е поспалана…[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2659″]

Check Also

Игрите на палавата виелица

ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *