Home » ПРИКАЗКИ » Мъдрият тъкач

Мъдрият тъкач

aВеднъж, когато царят седял на трона си, дошъл от далечна страна един странник, очертал кръг около трона и седнал настрана, без да каже ни дума. От всичко това царят не разбрал нищо. Извикал той своите приближени, но и те не могли да разберат нищо. За царя било голям позор, че в цялата му страна не се намерил човек, който да разтълкува какво значи това. Той обявил, че ще посече всички мъдреци от своята страна, ако не разрешат тази загадка.
Хората на царя, които търсели мъдрец, годен да разгадае тази тайна, влезли случайно в един дом. В една от стаите видели люлка, която се люлеела, без да има някой до нея. Влезли в друга стая и там също видели да се люлее люлка, макар че пак нямало никой. Изкачили се на покрива на къщата — там намерили разстлана измита пшеница, а сред нея се лю¬леела забита тръстика, при все че не духал никакъв вятър, и разгонвала птиците, за да не кълват пшеницата.
Смаяли се царските хора. Слезли в долната стая и видели един човек, който тъчал на стан. Тъкачът бил привързал една нишка за основата, друга за нищелките, трета за совалката. Като тъчал, нишките се дърпали и клатели двете люлки и тръстиката на покрива.
— Я виж ти какъв майстор, не е по-лош от мъдрец!
Разказали царските хора на тъкача как един странник очертал кръг около трона на царя и никой не можел да разбере какво иска да каже той с това, а после му предложили да отиде с тях и да разтълкува тази загадка.
— Ако съумееш да я разгадаеш, големи подаръци ще получиш от царя — добавили те.
Тъкачът се позамислил, взел два ашика и една кокошка и тръгнал с тях при царя. Като влязъл в двореца и видял странника, тъкачът хвърлил пред него двата ашика. Странникът ги погледнал, извадил от джоба си, шепа просо и го посипал на земята. Тъкачът пуснал кокошката, която почнала бързо да кълве просото. Щом видял това, странникът в миг обул цървулите си и се отдалечил.
— Какво искаше да каже странникът? — попитали тъкача.
— Странникът искаше да каже на нашия цар, че неговият цар се готви да дойде й да обсади страната ни, и искаше да разбере дали нашият цар смята да му се подчини, или ще излезе с войска насреща му. Аз хвърлих пред странника ашиците — значи вие пред нас сте деца, по-добре играйте си у вас на ашици и престанете да мислите за война срещу нас. Странникът пръсна просо, за да покаже, че тяхната войска няма чет. Аз пък пуснах кокошката — отговорих му, че един наш воин ще разбие цялата тяхна войска.
Царят удостоил тъкача с големи почести, наградил го богато и поискал да го назначи за везир, но тъкачът не се съгласил. За услугата си той взел съвсем малко и на сбогуване казал на царя:
— Иска ми се, царю, само едно да знаеш, че измежду слугите ти могат да се намерят някои по-умни от твоите везири и ти от днес нататък да смяташ за хора и тъкачите, и цървулджиите.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.