www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
В прекрасен дворец, на брега на океана, живеел Цар. Горкият бил загубил своята Царица при раждането на първородната им дъщеря принцеса Селина.
След този злощастен ден Царят не се отделял и за миг от своята малка дъщеричка Селина, тъй като нямало да може да понесе мъката, ако и на нея ѝ се случело нещо.
Една вечер, принцеса Селина попитала баща си:
– Тате, може ли утре на плажа, да не ме държиш за ръка?
– Малка си още.
– Моля те, тате, само за малко?
– Ще паднеш и ще се удариш.
– Но, тате, децата не искат да си играят с мен, като ме държиш за ръка.
– Казах ти, малка си още, обич моя.
Царят целунал рожбата си за лека нощ и заспал, но принцеса Селина се натъжила и почти цяла вечер плакала:
– Само ако можеше, поне за малко да си поиграя на воля с децата… – измъчвала се тя.
На следващия ден принцесата била болна и не можела да стане от леглото.
На по-следващия ден положението било същото.
Така изминала цяла седмица, през която температурата на малката Селина не искала да спадне, въпреки грижите на най-добрите лечители в царството.
По това време на небето, двете ангелчета Пинки и Вайлът си играели на криеница между облачетата.
– Сега ти се криеш! – извикал Пинки.
– Стига, не ми се играе повече! – отвърнал Вайлът.
– Защо?
– Защото е скучно да играем само двамата.
– Не е вярно! – разсърдил се Пинки.
– Вярно е!
В този момент се чул Божият глас:
– Не се карайте!
– Моля те, Боже, прати ни още едно другарче, за да ни е
по-весело. – замолил се Вайлът.
– Вайлът, чуй ме. Двама са малко, но трима са много! – отвърнал божият глас.
– Но само двамата ни е скучно! – продължавал да упорства Вайлът.
– На теб винаги нещо ти е криво! – извикал Пинки.
– Тогава няма да ти говоря повече! – засегнал се Вайлът.
– Дреме ми! – още по-ядосано извикал Пинки и отлетял.
– Вайлът, двама са малко, но трима са много! – повторил божият глас.
– Дрън, дрън, дрън… – присмял се Вайлът.
– Добре, така да бъде! – прокънтял божият глас и след малко, там долу на земята, болестта надвила малката принцеса Селина. Тя затворила очите си, а горкият Цар не спирал да я прегръща:
– Селина, събуди се! – викал той, но принцесата не отваряла очи, защото в този момент тя вече си играела с Пинки, между облачетата.
Най-накрая желанието на малката принцеса се сбъднало и тя не спирала да лудува на воля, с новия си приятел Пинки.
– Пинки, много бързо ме забрави! – ядосано креснал Вайлът на другата сутрин.
– Нали каза, че не искаш да си играеш с мен? Бил съм скучен. Кой е
скучният сега?! – наперено отвърнал Пинки и продължил да си играе с принцеса Селина.
Вайлът не казал нищо, просто излетял, а божият глас го попитал:
– Нали искаше да сте трима, защо плачеш?
– Защото останах без приятел.
– Така е, като не ме слушаш!
– Искам Пинки! – заплакало, още по-силно ангелчето.
– Добре, Вайлът, ще изпълня желанието ти, но само ако ми кажеш каква е поуката от всичко това?
– Двама са малко, но трима са много!
– Правилно! – отвърнал божият глас и в следващия миг принцеса Селина отворила очи в скута на баща си.
Усмивката на Царя грейнала, но за кратко.
– Тате, там в облачетата беше толкова забавно! Играехме си на воля, но теб те нямаше и ми домъчня…
– Аз съм виновен! – завайкал се Царят – Дъще, ти се разболя заради мен. За малко щях да те изгубя… Миличка, повече няма да те спирам за нищо! Обещавам!
– Значи няма да ме държиш за ръка когато сме на плажа?
– Да, няма!
– Благодаря ти, тате! – зарадвала се принцесата.
Най-после, всички били доволни. Принцеса Селина намерила куп нови приятели на плажа, а двете ангелчета Пинки и Вайлът станали по-задружни от всякога.
Годините отлитали. Принцеса Селина пораствала все повече и повече, докато
един ден тя се омъжила за красивия и смел принц Кодор.
Но въпреки, че живеели щастливо и доволно, малката рожба не се появявала в люлката им.
Не след дълго, хората в царството започнали да се тревожат, че нямало бъдещ наследник, а Принц Кодор и принцеса Селина, се поболели от мъка.
По това време, горе в небето, Вайлът търсел Пинки, от облаче на облаче.
– А, ето къде си бил! Знаеш ли колко те търсих?
– И защо ме търси? – отвърнал Пинки.
– Как защо? За да си играем.
– Вайлът, не ми се играе повече!
– Пинки, зашо не искаш да си играем?
– Защото ми стана мъчно за принцеса Селина. Беше толкова мила и
добра. Липсва ми!
В този момент се чул Божият глас:
– Искаш ли пак да я видиш?
– Да! – зарадвал се Пинки.
– Добре, ще те изпратя при нея, но ще я наричаш „мамо”! Съгласен ли си?
– Да, но какво е това „мамо”?
– Ще разбереш. – отвърнал божият глас, а Вайлът заплакал:
– Пинки, какво ще правя без теб?
– А кой е казал, че ще останеш без него? Ха-ха-ха… – засмял се божия глас и двете ангелчета се озовали в корема на принцеса Селина.
След девет месеца, когато тя най-после родила, Царят отишъл при нея.
– Дъще, сега трябва да си много по-отговорна, защото ще се грижиш и за мъжа си и за първата си рожба.
– Ха-ха-ха… – засмяла се принцесата.
– Какво смешно има? – попитал Царят.
– Тате, имам две рожби. В розовото кошче е Пинки, а в лилавото е Вайлът.
Когато ги видял, Царят онемял от щастие, но веднага след като се опомнил,
отново се притеснил за дъщеря си:
– Дъще, две рожби, два пъти повече радост, но и два пъти повече отговорности…
– Тате, престани да се тревожиш за мен, защото вече съм голяма и съм мама!
Край
Автор на приказката : Сергей Николов. Роден в Стара Загора на 19.11.1980 г.
