Home » ПРИКАЗКИ » МАМА

МАМА

[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“6003″]

В прекрасен дворец, на брега на океана, живеел Цар. Горкият бил загубил своята Царица при раждането на първородната им дъщеря принцеса Селина.

След този злощастен ден Царят не се отделял и за миг от своята малка дъщеричка Селина, тъй като нямало да може да понесе мъката, ако и на нея ѝ се случело нещо.

Една вечер, принцеса Селина попитала баща си:

– Тате, може ли утре на плажа, да не ме държиш за ръка?

– Малка си още.

– Моля те, тате, само за малко?

– Ще паднеш и ще се удариш.

– Но, тате, децата не искат да си играят с мен, като ме държиш за ръка.

– Казах ти, малка си още, обич моя.

мама

Царят целунал рожбата си за лека нощ и заспал, но принцеса Селина се натъжила и почти цяла вечер плакала:

– Само ако можеше, поне за малко да си поиграя на воля с децата… – измъчвала се тя.

На следващия ден принцесата била болна и не можела да стане от леглото.

На по-следващия ден положението било същото.

Така изминала цяла седмица, през която температурата на малката Селина не искала да спадне, въпреки грижите на най-добрите лечители в царството.

По това време на небето, двете ангелчета Пинки и Вайлът си играели на криеница между облачетата.

– Сега ти се криеш! – извикал Пинки.

– Стига, не ми се играе повече! – отвърнал Вайлът.

– Защо?

– Защото е скучно да играем само двамата.

– Не е вярно! – разсърдил се Пинки.

– Вярно е!

В този момент се чул Божият глас:

– Не се карайте!

– Моля те, Боже, прати ни още едно другарче, за да ни е

по-весело. – замолил се Вайлът.

– Вайлът, чуй ме. Двама са малко, но трима са много! – отвърнал божият глас.

– Но само двамата ни е скучно! – продължавал да упорства Вайлът.

– На теб винаги нещо ти е криво! – извикал Пинки.

– Тогава няма да ти говоря повече! – засегнал се Вайлът.

– Дреме ми! – още по-ядосано извикал Пинки и отлетял.

– Вайлът, двама са малко, но трима са много! – повторил божият глас.

– Дрън, дрън, дрън… – присмял се Вайлът.

– Добре, така да бъде! – прокънтял божият глас и след малко, там долу на земята, болестта надвила малката принцеса Селина. Тя затворила очите си, а горкият Цар не спирал да я прегръща:

– Селина, събуди се! – викал той, но принцесата не отваряла очи, защото в този момент тя вече си играела с Пинки, между облачетата.

Най-накрая желанието на малката принцеса се сбъднало и тя не спирала да лудува на воля, с новия си приятел Пинки.

– Пинки, много бързо ме забрави! – ядосано креснал Вайлът на другата сутрин.

– Нали каза, че не искаш да си играеш с мен? Бил съм скучен. Кой е

скучният сега?! – наперено отвърнал Пинки и продължил да си играе с принцеса Селина.

Вайлът не казал нищо, просто излетял, а божият глас го попитал:

– Нали искаше да сте трима, защо плачеш?

– Защото останах без приятел.

– Така е, като не ме слушаш!

– Искам Пинки! – заплакало, още по-силно ангелчето.

– Добре, Вайлът, ще изпълня желанието ти, но само ако ми кажеш каква е поуката от всичко това?

– Двама са малко, но трима са много!

– Правилно! – отвърнал божият глас и в следващия миг принцеса Селина отворила очи в скута на баща си.

Усмивката на Царя грейнала, но за кратко.

– Тате, там в облачетата беше толкова забавно! Играехме си на воля, но теб те нямаше и ми домъчня…

– Аз съм виновен! – завайкал се Царят – Дъще, ти се разболя заради мен. За малко щях да те изгубя… Миличка, повече няма да те спирам за нищо! Обещавам!

– Значи няма да ме държиш за ръка когато сме на плажа?

– Да, няма!

– Благодаря ти, тате! – зарадвала се принцесата.

Най-после, всички били доволни. Принцеса Селина намерила куп нови приятели на плажа, а двете ангелчета Пинки и Вайлът станали по-задружни от всякога.

Годините отлитали. Принцеса Селина пораствала все повече и повече, докато

един ден тя се омъжила за красивия и смел принц Кодор.

Но въпреки, че живеели щастливо и доволно, малката рожба не се появявала в люлката им.

Не след дълго, хората в царството започнали да се тревожат, че нямало бъдещ наследник, а Принц Кодор и принцеса Селина, се поболели от мъка.

По това време, горе в небето, Вайлът търсел Пинки, от облаче на облаче.

– А, ето къде си бил! Знаеш ли колко те търсих?

– И защо ме търси? – отвърнал Пинки.

– Как защо? За да си играем.

– Вайлът, не ми се играе повече!

– Пинки, зашо не искаш да си играем?

– Защото ми стана мъчно за принцеса Селина. Беше толкова мила и

добра. Липсва ми!

В този момент се чул Божият глас:

– Искаш ли пак да я видиш?

– Да! – зарадвал се Пинки.

– Добре, ще те изпратя при нея, но ще я наричаш „мамо”! Съгласен ли си?

– Да, но какво е това „мамо”?

– Ще разбереш. – отвърнал божият глас, а Вайлът заплакал:

– Пинки, какво ще правя без теб?

– А кой е казал, че ще останеш без него? Ха-ха-ха… – засмял се божия глас и двете ангелчета се озовали в корема на принцеса Селина.

След девет месеца, когато тя най-после родила, Царят отишъл при нея.

– Дъще, сега трябва да си много по-отговорна, защото ще се грижиш и за мъжа си и за първата си рожба.

– Ха-ха-ха… – засмяла се принцесата.

– Какво смешно има? – попитал Царят.

– Тате, имам две рожби. В розовото кошче е Пинки, а в лилавото е Вайлът.

Когато ги видял, Царят онемял от щастие, но веднага след като се опомнил,

отново се притеснил за дъщеря си:

– Дъще, две рожби, два пъти повече радост, но и два пъти повече отговорности…

– Тате, престани да се тревожиш за мен, защото вече съм голяма и съм мама!

Край

мама2

Автор на приказката : Сергей Николов. Роден в Стара Загора на 19.11.1980 г.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.