Home » ПРИКАЗКИ » Лакомият винаги страда

Лакомият винаги страда

 

Тази приказка ни разказа Славка Янакиева, когато беше на 19 години. Тя е научила приказката от баба си Фиданка от град Стражица.

Живели някога един мъж и една жена. Живеели скромно, но щастливо, били много чисти и спретнати хора. Имали една-едничка дъщеря.

Веднъж мъжът и жената казали на своето дете:

-Дъще, ние ще ходим на нивата да работим, а ти остани тука, сготви, изчисти и ни чакай да се приберем!

И тръгнали. Момичето било много трудолюбиво. То веднага се захванало за работа – измило, прибрало, изтупало и сготвило. Увлечена в шетнята, та много огладняла. Обаче обичаят в тази страна бил такъв – трябвало да се изчакат родителите, цялото семейство да се събере и едва тогава да се нахранят. Момичето знаело добре обичая и си казало:

-Ще чакам да дойдат майка ми и баща ми! Но съм много гладна, затова ще си сваря едно яйце!

Така и направила. Но в бързината глътнала жълтъка цял. Не могла да го преглътне и той заседнал в кривото и гърло. Тя се задавила и изпаднала в безсъзнание, а дишането и сърцето и спрели, сякаш е мъртва.

Настъпила вечерта. Дошли си от нивата майката и бащата. От далеч викали дъщеря си:

-Дъще, дъще!

Но никой не се обадил. Влезли вкъщи, огледали се – чисто, прибрано. И какво да видят на пода – паднала като мъртва дъщеря им. Започнали да я пръскат с вода, но нищо не помогнало.

-Дъщеря ни умра! Хора, дъщеря ни умря! – взели да плачат нещастните родители

На другия ден направили голямо и тъжно погребение – разделяли се с единственото си чедо. Обичаят в тази страна бил, ако се погребва момиче, което не е женено да го обличат с булчинските му одежди. Облекли те дъщеря си в булчинските и одежди, сложили и един скъп наниз от жълтици, които цял живот спестявали за да ги подарят на сватбата на детето си. Обаче там на погребението имало трима мъже, които не били много близки на семейството. Гледали те и си казали:

-Вижте, вижте, какви жълтици има! Щом я погребат с тях, довечера ще отидем, ще изкопаем гроба и ще ги вземем! На нея и без това вече не и трябват!

Тръгнало цяло шествие – съседи, приятели. Погребали я те с плачове и със сълзи. А през нощта отишли тримата мъже, въоръжили се с лопати и лизгари да копаят. Изкопали те гроба, достигнали ковчега, вдигнали капака. Но нанизът от жълтици бил много стегнат и те го дръпнали силно, за да го откъснат. От удара момичето, което било живо, успяло да преглътне жълтъка. Преглътнала го тя и се събудила. Огледала се и викнала:

-Помощ, помощ!

Уплашили се до смърт крадците! Хукнали един през друг да бягат, като викали:

-Вампиряса, вампиряса!

Момичето се съвзело, разбрало какво се е случило и тръгнало към къщи. Почукало на вратата. Излязла майка и, като я видяла – припаднала от учудване и от радост. Показал се баща и – и той не можел да повярва на очите си!

-Дъще, какво стана? – заразпитвали родителите, като дошли на себе си -Как така умря и после се съживи?

Тя обяснила всичко. Тогава бащата казал:

-Лакомият човек винаги страда!

=======================================================

► шетня – вършене на домакинска работа

безсъзнание – състояние, при което човек е в несвяст

наниз – дребни предмети, през които е прекарана връв

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.