Home » ПРИКАЗКИ » Звездата на Чен Пу

Звездата на Чен Пу

aИмало едно време едно мече на име Чен Пу, което живеело с майка си в една пещера високо, в планините на Тибет. По цял ден там валял сняг, но на Чен Пу му било топличко и приятно в пещерата. Понякога денем излизал навън да поиграе, ала нощем стоял у дома, близо до майка си.
Когато и да погледнел навън от входа на пещерата, той все виждал звездите, които светели и трепкали по небето. А една звезда светела най-силно от всички. Била огромна, жълта звезда и на Чен Пу му се струвало, че била неговата звезда.
Цяла зима Чен Пу живял в пещерата с майка си. Щом се запролетило, тя му казала:
— Чен Пу, вече си голямо мече и трябва да тръгнеш по
света да изживееш нещо, а после се върни при мен и ми разкажи преживелицата си.
Чен Пу се страхувал, ала майка му го изтикала с муцуната си от пещерата.
Нямало как, Чен Пу се спуснал надолу по планината, докато стигнал до едно замръзнало поточе. С всеки изминат ден, колкото слизал по-надолу, времето се затопляло, ледът се топял, а поточето се превърнало в река. Нощем Чен Пу спял на брега й, а когато бил буден, гледал нагоре към своята звезда, която сякаш не се отдедяла от него, където и да върви.
Една нощ, тъкмо Чен Пу седял сънено на брега на реката и гледал към звездата си, дошъл голям крокодил. Той имал сума ти остри зъби. Казвал се Ог и бил кралят на крокодилите. Ог бил лош крокодил и все гледал да открадне нещо. Щом видял, че Чен Пу гледа към звездата, Ог го запитал:
— Какво гледаш така втренчено, мечо?
— Гледам си моята звезда! — отвърнал Чен Пу. — Тя е най-хубавото нещо в света. Да, хубава е! — съгласил се Ог. — Навярно е много скъпа и затова ще я открадна и ще я запазя за себе си.
— Не бива да я крадеш! — извикал Чен Пу. — Това е моята звезда. Няма да ти дам да я откраднеш!
Ала Ог бил много голям, а Чен Пу само едно малко мече, така че какво можел да стори?
Ог извикал всички животни, които живеели наблизо и ги накарал да се покачат на гърба му едно върху друго. Първо се покачил един слон, след него върху гърба на слона се покачил един носорог, а върху гърба на носорога — един чакал. После се покачило едно куче, една видра и една мангуста, една къртица, а най-отгоре се покачила една маймунка, която се протегнала към звездата. За малко да я достигне.
— Не мога да я достигна! — извикала тя.
— Ей, че си глупава! — разсърдил се Ог. — Тогава сам ще я взема. — И тъкмо да се измъкне отдолу, другите животни, които не били глупави, извикали:
— Не прави това, защото всички ще изпопадаме!
— Добре — съгласил се Ог. — Ще измисля нещо друго.
Животните слезли на земята, а Ог мислил, мислил, ала нищо не могъл да измисли.
— Щом не мога да взема звездата ти, мечо, тогава ще изям тебе! — казал Ог.
— Моля ти се, недей! — примолил му се Чен Пу. — Аз зная как да ти помогна — Макар и малък, Чен Пу бил много умен.
— Добре, какво смяташ да правиш? — запитал Ог.
— Само почакай малко, докато помисля! — казал Чен Пу.
— Побързай! — извикал Ог. — Иначе тебе ще изям.
„Да речем — мислел Чен Пу, — че всички животни отново се покачат на гърба на Ог и аз го погъделичкам, той ще се загърчи, животните ще изпопадат и ще го премажат. Не, това няма да стане. Сигурен съм, че крокодилите нямат гъдел. Хм? Сетих се!
— Слушай! — казало мечето. — Видях,че тука в долината всички животни, покачени едно върху друго, не се издигнаха толкова високо, че да стигнат звездата. Но ако всички се изкачите на планината, ще бъдете по-нависоко и тогава ще можете да стигнете звездата.
— Това е добър план —рекъл Ог. — Няма да те изям, ама ще ти открадна звездата.
„Охо, ще видим!" — мислел си Чен Пу.
Той повел Ог и останалите животни все по-нагоре и по-нагоре в планината. Колкото по-нагоре отивали, толкова по-студено ставало и животните почнали да треперят. Чен Пу продължавал да се изкачва, докато стигнали оная част на пла¬нината, където реката била замръзнала. И още по-нагоре се изкачили,, докато най-сетне стигнали върха.
— Сега вече ще взема звездата — казал Ог.
Едно върху друго животните се покатерили на гърба му. На всички им било много студено и Ог затракал с зъби точно тъй, както очаквал Чен Пу.
Ог тракал ли тракал със зъби, потръпвал и клатушкал животните и тъкмо маймунката се пресегнала към звездата, Ог кихнал.
Леле, каква кихавица се разнесла! Май че била най-голямата кихавица в света и всички животни се катурнали и се сгромолясали право върху муцуната на Ог.
— Оооох! Оооох! — викал Ог. — Горкичките ми зъби!
Ог имал около петдесет зъба и всички до един го боляли.
Крокодилът кихнал отново. Това била още по-голяма кихавица и от нея той се хързулнал по леда.
— Апчиху! — кихнал още по-силно Ог и се плъзнал надолу по планината подобно ракета, като през цялото време
кихал. Животните го наблюдавали как става все по-малък и по-малък в далечината, докато изчезнал съвсем. И това било последният път, когато Чен Пу го видял.
Късно вечерта, след като животните се разотишли по домовете си, Чен Пу седнал и се загледал нагоре в своята звезда. Само как трепкала в мразовития въздух! После той поспал малко, а на следващия ден отишъл у дома, при майка си.
— Изживя ли нещо хубаво, Чен Пу? — запитала го тя.
— Да! — отвърнал Чен Пу и разказал всичко. Майка му го близнала с мекия си език, после се свила край него така, че му станало приятно и топличко. Скоро майка му заспала. Чен Пу дълго лежал буден и гледал своята звезда. Сетне и той заспал.
Подир малко около него завалял тихо и кротко сняг, докато целият свят побелял. А високо в нощното небе греела, ясна и светла, една прекрасна, блестяща, жълта звезда. Звездата на Чен Пу.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.