Home » ПРИКАЗКИ » Защо китът има тясно гърло

Защо китът има тясно гърло

aЕдно време, мое Безценно съкровище, имаше един Кит. Той живееше в морето и ядеше всички риби: паламуди и каракуди; моруни и барбуни; раци осмокраци; туруци и техните внуци; змиорки осморки; стриди, скариди, сафриди и всичко, каквото види. Да, каквото и да видеше в морето, той си отваряше устата ей така и — хам! — готово. И това трая, докато в цялото море остана една-единствена малка рибка и това беше една Кротушка-хитрушка, която се беше изхитрила да плува съвсем близко зад дясното ухо на Кита, та да не може той да я глътне. Тогава Китът се изправи на опашката си и каза:
— Гладен съм!
И малката Кротушка-хитрушка му прошепна с хитрото си гласче:
— О, Могъщо и милостиво морско млекопитаещо, вкусвало ли си Човек?
— Не — каза Китът. — Какъв е на вкус?
— Вкусен — каза малката Кротушка-хитрушка. — Вкусен, но малко жилав.
— Намери ми няколко! — каза Китът и разпени водата с опашката си.
— Един ти стига за едно ядене — каза малката Кротушка-хитрушка. — Плувай към 50-ия градус северна ширина и 40-ия градус западна дължина (тези градуси са магически, а не от термометъра) и като стигнеш там, ще видиш на един сал сред морето един Моряк корабокрушенец, който има само едни сини дочени панталони, едни презрамки (недей забравя за презрамките, мое Безценно съкровище!) и един моряшки нож. Но трябва да ти кажа, че това е човекът, безкрайно предвидлив и до¬сетлив.
Така каза рибката и Китът заплува с колкото китовска сила имаше в указаната посока и като стигна 50-ия градус северна ширина и 40-ия градус западна дължина, видя на един сал сред морето Моряк корабокрушенец, който имаше само едни сини дочени панталони, едни презрамки (помни добре за презрамките, мое Безценно съкровище!) и един моряшки нож. Той беше седнал на сала сам-самичък и съвсем самотен и пляскаше с краката си във водата. (Неговата майка му беше позволила да пляска с тях, иначе той никога нямаше да го прави, защото беше човек, безкрайно предвидлив и досетлив!)
Като го видя, Китът започна да разтваря устата си все по-широко и по-широко, и по-широко, докато се отвори целият почти до опашката и — хам! — глътна наведнъж и сала, и Моряка корабокрушенец, и сините му дочени панталони, и презрамките му (за които не трябва да забравяш, нали?), и моряшкия му нож. Глътна ги и ги запрати в оня тъмен и топъл килер, който се нарича Китов стомах, а след това си облиза бърните — така — и се завъртя три пъти на опашката си.
Добре, но щом се намери в този тъмен и топъл килер, Морякът, който беше човек безкрайно предвидлив и досетлив, започна да рита и да рипа; да думка и да бумка; да тропа и да хлопа; да кряска, да тласка и да драска; да танцува, бесува и лудува; да охка и офка; и това беше само подготовка, защото той продължи да писка и натиска; да бие и да вие; да се тръшка и пъшка без всякаква задръжка; докато накрая Китът се почувствува извънредно, ама извънредно нещастен.(3абрави ли за презрамките, а?)
И той каза на малката Кротушка-хитрушка:
— Този човек е много жилав и освен това ме кара да хълцам.
— Заповядай му да излезе! — прошепна му тя.
Тогава Китът извика в собственото си гърло към Моряка корабокрушенец:
— Ей, ти! Излизай вън и се дръж прилично! Почнах да хълцам от теб.
— Веднага! — извика отвътре Морякът. — Само че не съвсем тъй, ами малко обратно! Първо ще ме откараш, както казва песента: „До къщний мой праг, до род-ний мой бряг, до английските бели скали“, пък тогава ще си помисля.
И още по-силно затропа и заблъска.
— Ще трябва май да го откараш — каза малката Кротушка-хитрушка на Кита. – Аз те предупредих, струва ми се, че той е човек безкрайно предвидлив и досетлив.
И Китът заплува с цялата скорост на своите плавници и опашка, колкото му позволяваше хълцането. Плува, плува и стигна — с Моряка в стомаха — „до родний му бряг, до английските бели скали“. И тогава той се плъзна върху валчестите камъчета на брега, докато половината на тялото му излезе на сухо, разтвори устата си широко, широко, широко и каза:
— Престой пет минути! Смяна за Уинчистър, Ашуело, Нашуа, Кин и всички
станции по линията за Футчбърг!
Но точно казваше „Фуч. . .“ и Морякът изфуча от гърлото му.
А пък докато Китът плуваше, този Моряк, който наистина беше човек безкрайно предвидлив и досетлив, беше нацепил с моряшкия си нож своя сал на безброй тънки-тънки летвички и ги беше кръстосал така, че се беше получила гъста решетка; а пък нея беше завързал здраво с единия край на своите презрамки (разбра ли сега защо трябваше да помниш за тях!). И като изскочи навън, той започна да тегли презрамките и издърпа решетката след себе си, тъй че тя се залости здраво в китовото гърло. Тогава той издекламира следното древноиндийско стихотворение, което едва ли знаеш, тъй че аз ще имам щастието да ти го кажа пръв:
От днес тази решетка ще ти пази диетка!
И като каза това стихотворение, той скочи върху валчестите камъчета и се запъти към дома на майка си, която му беше позволила да пляска с крака във водата. Като стигна там, той се ожени и заживя щастливо. Китът също се ожени и заживя щастливо, но от този ден, понеже не можеще нито да глътне, нито да изплюе решетката, която му се беше залостила в гърлото, той трябваше да яде съвсем-съвсем дребни рибки. И затова сега китовете не ядат никога хора; не само възрастни, но дори и малки момченца и момиченца не ядат.
А малката Кротушка-хитрушка изплува един милион морски мили и се завря в тинята под прага на Екватора. Беше я страх, че Китът може би ще има нещо срещу нея.
Морякът занесе моряшкия си нож в къщи. А също и сините си дочени панталони; само че когато скачаше от китовата уста на брега, трябваше да си ги държи с едната
ръка, защото презрамките му бяха послужили, за да изтегли решетката до гърлото Кита, и бяха останали там.
И това е всичко. Няма вече.
* * *
Когато каютата
по пет пъти в минутата
се надига в небето,
в резултат на което
след това пък пропада
по-дълбоко от ада,
и куфари, чанти се пързалят встрани,
и мрачнее стъклото от зелени вълни,
и мама е болна, и мис Дженкинс не тича
да те буди, измива, обува, облича,
и тъкмо ти носят закус. . .
— Ууууп! — . . . . един трус
изпраща матроса
със нос във подноса
и всичко отново към небето полазва,
и след малко отново поглъща го трапът,
това по моряшки, чедо мое, се казва:
„50 Север – 40 Запад“!
 

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.