Home » ПРИКАЗКИ » Димитър и самодивите

Димитър и самодивите

aИмало едно дете овчарче на име Димитър. Още като било много малко, баща му умрял и то останало едно на майка. Татко му оставил доста имане: ниви, лозя, овце и говеда. Майка му сама оряла нивите, а пък детето пращала да пасе овцете. Всяка вечер, когато то връщало стадото от паша, майка му идвала да го чака извън селото до една чешма.
Изминали години, Димитър пораснал красив момък. Една вечер майка му пак била излязла да го чака. Чакала, чакала, но той не се връщал. Всички овчари и говедари прибрали стадата си. Майката започнала да се тревожи защо се бави Димитър. Тя тръгнала да пита по хората – не знае ли някой нещо за сина й, но всеки клател глава.
Най-накрая в селото се прибрал един дървар, който окъснял в гората. Той казал, че видял на една поляна стадо овце, събрани накуп, но Димитър не бил при него. Дърварят повикал няколко пъти момъка, но никой не му отговорил и той се прибрал в селото.
Майката изтичала при роднините си и заедно с дърваря тръгнали през нощта да търсят Димитър. Дърварят ги завел на поляната, където видял овцете. Те пак си били там и жално блеели.
Хората викали колкото им глас държи, търсили в деретата наоколо, а майката заплакала с глас, защото не била хубава тази работа. Най-накрая, като нямало какво друго да сторят, роднините прибрали овцете в селото и отнесли майката на ръце, защото тя нямала сили да ходи.
На сутринта пак отишли да търсят, но пак нищо не намерили. Момъкът бил изчезнал, сякаш пропаднал вдън земя. От този ден Димитровата майка се затворила в дома си и повече не излизала при хората. Нивите и лозята й запустели, роднините й започнали да ги обработват и овцете пак те взели да ги пасат.
Годеницата на Димитър – Стояна, също не можела да го прежали. Тя все ходела и разпитвала хората, които имали работа в гората – нещо да научи, поне гроба му да намери, ако е загинал някъде.
Един ден Стояна излязла от селото и като походила известно време, видяла, че един орел лети все над нея. Момичето решило да го следва, може би пък той щял да я отведе при Димитър.
Вечерта орелът кацнал на едно дърво, а Стояна се огледала къде да прекара нощта. В същото дърво имало хралупа, затулена с каменна плоча. На Стояна й се сторило, че дочува глас, който идвал сякащ изпод земята. Момичето взело един камък в ръка и почукало по плочата.
– Каквото и да си вътре – извикала тя, – човек или вампир, отвори да вляза!
Плочата се поотместила малко и една човешка глава се подала отдолу. Момичето плеснало с ръце и извикало от радост. Тя познала годеника си Димитър.
– Какво търсиш тук, Стояно? – попитал той тъжно, сякаш насън. – И теб ли хванаха самодивите?
– Отмести плочата! – извикало момичето. – Не ме е страх от нищо, щом те намерих жив.
Димитър поотместил още малко камъка и Стояна влязла в подземната пещера. Като се уверил, че не сънува, и момъкът се зарадвал много.
Вечерта се върнали самодивите и отместили плочата.
– Хайде, Димитре, излез да ни посвириш!
Момъкът излязъл, сглобил овчарския си кавал от габърово дърво и започнал да свири. Извило се това пусто самодивско хоро.
– Их, мори, мирише ми на човешко месо! – рекла една от самодивите, като поиграли малко.
– Че кой човек ще посмее да дойде тук, посестрими – отвърнал Димитър.
Повъртели още хорото и друга рекла:
– Их, мори, как ми замириса на човешко месо! Хайде да го намерим къде е!
Така рекли още няколко самодиви и искали да търсят човека, ама старата самодива не дала да развалят хорото. Цяла нощ играли самодивите, без да се уморят и наситят. Чак като в селото пропели първи петли, самодивите изчезнали. Тогава Димитър казал на Стояна.
– Хайде, първо либе, да се върнеш у дома и да кажеш на майка ми да омеси девет бели погачи и да напълни девет мяха с мед. Елате тук да ги оставите през деня, а вие се скрийте в някоя хралупа. Самодивите много обичат мед и пшеничени погачи. Когато ги ядат, може да дадат нещо на този, който ги е донесъл. Вие тогава ще излезете с майка ми да се помолите да ме пуснат. Само така мога да се спася.
Тръгна ли да бягам, веднага ще ме усетят.
Стояна запомнила всичко и хукнала към селото. Отишла право пред Димитровата къща и тропнала на портите. Те били залостени, още не се било напълно разсъмнало. Майката излязла на двора и извикала:
– И мене ли, върла чумо, и мене ли дойде да ме изядеш? Не ти ли стигна сина ми?
– Отвори, мила майко! – извикало момичето. – Аз съм Стояна. радостна вест ти нося от Димитър.
Отворила майката портите, прегърнали се двете жени – младата и старата, и заплакали от радост.
– Димитър е жив, майко, и аз от него идвам сега – рекла Стояна. – Той ме прати да ти кажа да омесиш девет бели погачи и да напълниш девет мяха с мед. Двете да идем в гората и да ги оставим на мястото, където самодивите са затворили Димитър. Те може да се смилят и да го пуснат.
Майката веднага се разшетала, измесила девет погачи, опекла ги, наляла мед в меховете и тръгнали бързо на път. Отишли на самодивското място и оставили погачите и меда, а те се скрили в една хралупа наблизо.
Вечерта дошли самодивите, пак извадили Димитър и пак започнали самодивското хоро. Както играели, видели погачите и меда и започнали лакомо да ядат. Една от самодивите казала:
– Их, мори, коя е тази майчица, коя е тази сестрица, която ни направи това добро? Каквото и да поиска, ще и го дадем.
Така рекли и други от самодивите. Тогава Димитровата майка излязла от хралупата и рекла:
– Аз, сестрици, аз ги донесох. Нищо друго не искам, само пуснете Димитър да си дойде вкъщи.
– Хайде, мори, да й го дадем – започнали да си говорят самодивите.
– Да й го дадем, ама мъртъв – рекла една от тях.
– Не, не! Само ръцете и нозете му да скършим – казала друга.
– И така не става – обадила се трета. – Ами само очите му да избодем.
– Така ли, мори, се отблагодарявате за доброто, което ни направи тази жена – рекла старата самодива. – Както го взехме да ни свири, така и ще го върнем.
Другите самодиви не могли нищо да отвърнат. 
– Хайде, Димитре – рекла му старата самодива, – посвири ни още една нощ да се наиграем, защото на сутринта ще те пуснем да се върнеш с майка си!
Като чул това, Димитър щял да спука кавала от свирене, а самодивите капнали от игра. Най-накрая пропели петлите и самодивското хоро изчезнало. Тогава Димитър си тръгнал за вкъщи заедно с майка си и годеницата.
От радост момъкът свирил по целия път. Не изминали три недели и Димитър се венчал за Стояна. Поканили цялото село и вдигнали сватба за чудо и приказ.

Check Also

For the season, the Logan, Utah native (too bad Utes and Aggies) is hitting 75 percent of his passes for 1,718 yards. Ro

a backup plan, whether it is RG111 or someone else. „We were compensated in other …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *