Home » ПРИКАЗКИ » Гъсана Ана

Гъсана Ана

Яна Язова – Творби за деца

 

 

Yana_Yazova09-11

Тръгнала леля гъсана Ана да пазарува за Бъдни вечер. Чанти разтваря тя на пазара, кюфтета мляла, картофи взела, гулия, морков, зеле и чушка, яйце и захар за блага гушка. Най-сетне иде ред на елхата, но никой не е ходил в гората. В такава люта, дълбока зима кой смелост има в снега да гази? Бог да го пази!

Но нашата леля гъсана Ана се развълнува: как ще празнува с нейните мили малки гъсета без елха, цяла от свещи огрята, елха без топки – сини, червени, с ангели в бели, златни премени?

Добрата леля гъсана Ана, отлична майка, жена сърцата, реши да иде сама в гората.

Снегът се вредом в поле белее, над него само перо се вее, перо на малка висока шапка, що е сложила навръх главата тая сърцата гъсана Ана, дето отива сама в гората.

Ето и първи елхи зелени, далеч от шумния град вкочанени, взират се в леля гъсана Ана, едничка жива душа корава, коя със брадва ги приближава.

И тази смела гъсана Ана, отлична майка, жена сърцата, бързо навлезе сама в гората.

Елха – най-тънка, най-права търси, – от сняг, от скреж я тя здраво отърси, отсече я равно с остра брадва и своите малки тя да зарадва, на гръб елхата здраво завърза и към дома си вече забърза.

Отде я зърна кума Лисана:

– Добър ден, лельо гъсано Ано! За Бъдни вечер ли тъй се стягаш? Почакай малко, защо тъй бягаш?

– Добър ден. Празник готвя, сестрице, за дома бързам, драга кумице, че там ме чака челяд голяма и врява вдига, доде ме няма.

– Вземи и моите лисета клети, бедни и прости, да ти са тази вечер на гости! И ти си майка, гъсано Ано – с плач изрече кума Лисана. – Виж, тук в гората от глад си мреме! На Бъдни вечер кой гладен дреме?

– Добре! Да дойдат с мене децата! – викна таз майка добра, сърцата.

Тръгнала леля гъсана Ана, майка отлична, жена напета, след нея цяло хоро лисета.

Пръв гази Крумчо, след него Мара, след Мара Пена – свадлива, стара, след нея Вера – куца, проклета, а подир нея – трите братлета.

На Бъдни вечер насядат вече гъсета луди и на елхата всяко се радва, всяко се чуди. Наоколо им седем лисета, не гледат свещи, нито дървета, едва до гозба всяко допира, а с око хитро гъсе избира.

Умната леля гъсана Ана всичко разбира, с блюда и чаши навред се провира, гостите кани, с месо ги храни, а тия гости звани-незвани се поусмихват на тез покани, към рожбите й тайно си сочат, за гъше месо те зъби точат.

Но нека само среднощ да дойде, когато Дядо Коледа ходи, подарък всяко лисе да вземе, под елха после кой ли иде дреме? Гъсета бели, гъсета слаби – всеки да граби какво обича и към гората бърже да тича!

Ей, полунощно време настана, хитрата леля гъсана Ана навън излезе, че уж да види тоз дядо Мразко дали не иде.

Ей, някой тежко на порти чука, от нетърпение сърце се пука, гъсана Ана от маса става, а на вратата цял в снега застава бау-баучо Мурджо, овчарско куче, страшно и старо.

Зъби оголи, слюнки преглъща, ръмжи – кръвнишки очи обръща.

С вик децата на кума Лиса всяко се дръпна и се стъписа, и през врата ни едно не излезна, кое, где свари, оттам изчезна.

А нашата умна гъсана Ана на видно място Мурджо покани и го нахрани с гозби богати, запя с него и с децата – и тия верни, мили другари там Дядо Коледа на веселби свари.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *