Финист-ясният сокол

Имало едно време един селянин. Умряла жена му и той останал с трите си дъщери. Поискал старецът да вземе слугиня, за да помага в домакинството.
Но най-малката дъщеря Марюшка му рекла:
– Не вземай слугиня, тате, аз сама ще се оправя с домакинството.
Добре. Започнала Марюшка да върши домакинската работа. С всичко се справяла, всичко й се удавало. Бащата обичал Марюшка, радвал се, че му расте такава умна и работлива дъщеря. Пък и голяма хубавица била Марюшка. А сестрите й били завистливи и стиснати, пък и грозни, но обичали много да се гиздят – по цял ден седели пред огледалото да се червят и да се белосват, да се докарват с нови дрехи, и с нищо не можело да им се угоди: ту роклите не им харесвали, ту ботушките, ту шалчетата.
Тръгнал веднъж бащата на пазар и попитал дъщерите си:
– Какво да ви купя, чеда мои, с какво да ви зарадвам?
Най-голямата и средната дъщеря рекли:
– Купи ни по един шал, но цветята му да са по-едри и да са извезани със злато.
А Марюшка стояла и мълчала. Попитал я баща й:
– А на тебе, дъще, какво да ти купя?
– Купи ми, тате, перце от Финист-ясния сокол.
Върнал се бащата, шалове донесъл на по-големите дъщери, но перце не намерил.
Тръгнал пак веднъж бащата на пазар.
– Е, чеда мои – рекъл, – поръчвайте ми подаръци. Зарадвали се голямата и средната дъщеря:
– Купи ни по едни ботушки със сребърни подковки.
А Марюшка пак заръчала:
– Купи ми, тате, перце от Финист- ясния сокол.
Ходил бащата целия ден, ботушки купил, но перце не намерил. Върнал се пак без перо.
Добре. Тръгнал старецът за трети път на пазар, а голямата и средната дъщеря му рекли:
– Купи ни по една рокля. А Марюшка пак заръчала:
– Тате, купи ми перце от Финист-ясния сокол.
Бащата целия ден ходил, но перце не намерил. Излязъл той от града, а насреща му върви един грохнал дядо.
– Здравей, дядо!
– Живо-здраво! Накъде си тръгнал?
– Отивам си на село, дядо. Но ми е мъка: най-малката ми дъщеря все ми поръчва да й купя перце от Финист-ясния сокол, а аз не мога да намеря.
– Аз имам такова перце и много си го пазех, но за добър човек щом е – ще го дам.
Извадил дядото перцето и го подал, а то се оказало най-обикновено. Вървял селянинът и си мислел какво хубаво е намерила в него Марюшка.
Донесъл старецът подаръци на дъщерите си, голямата и средната започнали да се гиздят и да се надсмиват над Марюшка:
– Каквато глупачка беше, такава и си остана: закачи си това перце в косата и се перчи!
Премълчала си Марюшка, дръпнала се настрана, а когато всички легнали да спят, хвърлила перцето на пода и проговорила:
– Скъпи Финисте-ясен соколе, яви се пред мене, мой годенико.
Пред нея се явил чудно хубав момък. На сутринта момъкът се ударил по пода и се превърнал на сокол. Отворила му Марюшка прозореца и соколът отлетял в синьото небе.
Три дни Марюшка приютявала момъка: денем той летял като сокол под синьото небе, а нощем долитал при Марюшка и се превръщал в добър юнак.
На четвъртия ден злите сестри забелязали това и наклеветили сестра си на баща си.
– Дъщери мои – им рекъл бащата, – гледайте по-добре себе си.
„Добре – си помис¬лили сестрите, – ще видим какво ще стане по-нататък."
Напъхали те в рамката на прозореца остри ножове, притаили се и зачакали.
Долетял ясният сокол. Долетял до прозореца, но не можал да влезе в стаята на Марюшка. Удрял се, удрял се, изранил си гърдите, а Марюшка спи и не чува. Рекъл тогава соколът:
– На когото потрябвам, ще ме намери. Но това няма да е лесно. Ще ме намериш тогава, когато износиш три чифта железни обувки, когато счупиш три железни тояги, когато скъсаш три железни калпака.
Чула това Марюшка, скочила от леглото, погледнала към прозореца и видяла, че соколът го няма и само кървави следи са останали от него на прозореца. Заронила Марюшка гор¬чиви сълзи – измила със сълзите си кървавата следа и станала още по-хубава.
Отишла тя при баща си и му казала:
– Не ми се карай, тате, пусни ме на далечен път, ако съм жива – ще се видим, ако умра – значи така ми е било писано.
Жал му било на бащата да пуска любимата си дъщеря, но я пуснал.
Поръчала си Марюшка три чифта железни обуща, три железни тояги, три железни калпака и се отправила на далечен път да търси желания Финист-ясен сокол. Вървяла тя по безкрайни полета, вървяла през тъмни гори, през високи планини. Птичките с веселите си песни й радвали сърцето, ручейчетата й миели бялото лице, тъмните гори я подслонявали. И никой не можел да докосне Марюшка: сивите вълци, мечките, лисиците – всички зверове се стичали към нея. Изтъркала тя един чифт железни обувки, счупила една желязна тояга, скъсала един железен калпак
Излязла Марюшка на една поляна и видяла, че там стои къщичка на кокоши крака и се върти. Рекла й Марюшка:
– Къщичке, къщичке, застани с гръб към гората, към мен
с лицето, трябва в теб да се покатеря, малко хлебец да намеря.
Обърнала се къщичката с гръб към гората, с лице към Марюшка. Влязла Марюшка вътре и видяла, че там стои баба Яга с крак като тояга, краката й от кюше до кюше, устната й на полицата виси, а носът й до тавана стърчи.
Видяла баба Яга Марюшка и се развикала:
– Фу, фу, на човек ми мирише! Девойко хубава, работа ли търсиш, или от работа бягаш?
– Търся, бабо, Финист-ясния сокол.
– О, красавице, дълго ще го търсиш! Твоят ясен сокол е през девет царства в десето. Напоила го е с омайно биле една царица-вълшебница и го оженила за себе си. Но аз ще ти помогна. Ето ти тази сребърна паничка и това златно яйчице. Като стигнеш в онова царство, пазари се за ратайкиня при царицата. Като си свършиш работата, вземи паничката, сложи върху нея златного яйчице и то само ще започне да се търкаля. Ако искат да го купят, не го продавай. Поискай да ти дадат да видиш Финист-ясния сокол.
Поблагодарила Марюшка на баба Яга и тръгнала. В гората притъмняло, на Марюшка й станало страшно, бояла се и крачка да направи, а срещу нея се задал един котарак. Скочил той към Марюшка и замъркал:
– Не се бой, Марюшка, върви напред. Ще стане още по- страшно, а ти върви и не се оглеждай.
Отъркал котаракът гръбчето си и изчезнал, а Марюшка тръгнала по-нататък. А гората потъмняла повече. Вървяла, вървяла Марюшка, още един чифт железни обувки износила, тоягата счупила, калпака скъсала и стигнала до една къщичка
на кокоши крака. Къщичката била оградена със стобор, на коловете черепи стърчали и от всеки череп светело. Рекла Марюшка:
– Къщичке, къщичке, застани с гръб към гората и с лице към мене, трябва в теб да се покатеря, малко хлебец да намеря.
Обърнала се къщичката с гръб към гората и с лице към Марюшка. Влязла Марюшка в къщичката и видяла, че там седи баба Яга с крак като тояга, краката й от кюше до кюше, устната й на полицата виси, а носът й до тавана стърчи.
Видяла баба Яга Марюшка и се развикала:
– Фу, фу, на човек ми мирише! Хубава девойко, работа ли търсиш, или от работа бягаш?
– Търся, бабо, Финист-ясния сокол.
– А беше ли при сестра ми?
– Бях, бабо.
– Добре, хубавице, ще ти помогна. Вземи този сребърен гергеф и златната игличка. Игличката сама ще бродира със злато и сребро върху малиново кадифе. Ако искат да ги купят, не ги давай, поискай да ти дадат да се видиш с Финист-ясния сокол.
Поблагодарила Марюшка на баба Яга и тръгнала по-нататък. А в гората – тропане, гърмене, свиркане, черепи светят. Страшно й станало на Марюшка. Видяла, че насреща й бяга едно куче:
– Бау, бау, Марюшка, не се бой, мила, върви, ще бъде още по-страшно, но ти не се оглеждай.
Като казало това, кучето изчезнало. Тръгнала Марюшка, а гората потъмняла още повече. Краката й препъва, за ръкавите я дърпа… Върви Марюшка, върви и не се обръща назад.
Колко вървяла, никой не знае, но изтъркала железните обувки, счупила желязната тояга, скъсала железния калпак.
Излязла тя на една полянка, а на полянката стояла къщичка на кокоши крака, около къщичката – стобор от колове, а на коловете набучени конски черепи, които горели като огън. Рекла Марюшка:
– Къщичке, къщичке, застани с гръб към гората, а с лице към мене!
Обърнала се къщичката с гръб към гората и с лице към Марюшка. Влязла Марюшка в къщичката и видяла вътре баба Яга с крак като тояга, краката й от кюше до кюше, устната й на полицата виси, а носът й до тавана стърчи. Цялата черна, а в устата й само един зъб стърчи. Видяла баба Яга Марюшка и се развикала:
– Фу, фу, на човек ми ми¬рише! Хубавице, работа ли търсиш, или от работа бягаш?
– Търся, бабо, Финист-ясния сокол.
– Трудно ще ти бъде, краса¬вице, да го намериш, но аз ще ти помогна. Ето ти една сребърна хурчица и едно златно вретенце. Като го вземеш в ръце, то само ще започне да преде, ще се проточи нишка, но не проста, а златна.
Благодаря ти, бабо.
– Хайде, после ще благодариш, а сега слушай какво ще ти заръчам: ако искат да купят златното вретенце – не го продавай, а искай да видиш Финистясния сокол.
Поблагодарила Марюшка на баба Яга и тръгнала, а гората зашумяла, зафучала, завъртели се бухали, мишките изскочили от дупките си и се нахвърлили върху Марюшка. Видяла Марюшка, че насреща й тича един сив вълк.
– Не тъжи – й рекъл той, – а се качи на мене и не се оглеждай.
Качила се Марюшка на сивия вълк и полетяла. Пред нея се разстилали широки степи, кадифени ливади, медени реки, планините до облаците стигали. А Марюшка все летяла и летяла. Ето че се показал кристален палат. Целите стълби били в резба, прозорците били украсени с орнаменти, а на един от тях стояла царицата.
– Е – рекъл сивият вълк, – слизай, Марюшка, и отивай да се главиш за слугиня.
Слязла Марюшка, взела си вързопчето, поблагодарила на вълка и тръгнала към кристалния дворец. Поклонила се Марюшка на царицата и й рекла:
– Не знам как се казвате и как ви наричат, но не ви ли трябва слугиня?
Царицата й отговорила:
– Отдавна търся слугиня, но такава, която да може да преде, да тъче и да шие.
– Аз мога да правя всичко това.
– Тогава влизай и сядай да работиш.
Станала Марюшка слугиня. През деня работела, а когато настъпвала нощта, вземала сребърната паничка и златното яйчице и нареждала:
– Търкули се, златно яйчице, по сребърната паничка и ми покажи моя мил.
Търкулвало се яйчицето по сребърната паничка и пред Марюшка се показвал Финист-ясният сокол. Гледала го тя и със сълзи се заливала:
– Финисте мой, Финисте-ясни соколе, защо ме остави сама
по тебе горчиво да плача…
Подслушала царицата думите й и рекла:
– Продай ми, Марюшка, сребърната паничка и златното яйчице.
– Не – рекла Марюшка – те не се продават. Мога да ти ги дам, ако ми позволиш да видя Финист-ясния сокол.
Помислила царицата, помислила и рекла:
– Добре, тъй да бъде.
През нощта като заспи, ще ти го покажа.
Настъпила нощта и Марюшка тръгнала към спал¬нята на Финист-ясния сокол. Видяла тя, че милият й човек спи непробудно. Гледала го Марюшка и не можела да му се нагледа, целувала го по сладката уста, притискала го към бялата си гръд, но милият й човек спял и не се събуждал. Така и настъпило утрото, без да може Марюшка да събуди милия си…
Цял ден работила Марюшка, а вечерта взела сребърния гергеф и златната игличка. Седи, бродира и си говори:
– Бродирай се, бродирай се, шевице, за Финист-ясния сокол, за да има с какво сутрин да бърше лицето си.
Подслушала царицата и рекла:
– Продай ми, Марюшка, сребърния гергеф и златната игличка.
– Няма да ти ги продам – рекла Марюшка, – а така ще ти ги дам, само ми дай да видя Финист-ясния сокол.
Онази помислила, помислила:
– Добре – й рекла, – тъй да бъде, ела през нощта.
Настъпила нощта. Влязла Марюшка в спалнята на Финист- ясния сокол, а той спял непробудно.
– Финисте, мой ясни соколе, стани, събуди се!
Но Финист спял непробудно. Будила го Марюшка, но не го събудила.
Настъпил денят, седнала Марюшка да работи, взела в ръце сребърната хурчица и златното вретенце. Видяла ги царицата:
– Продай ми ги, та продай ми ги!
– Не са ми те за продан, мога така да ти ги дам, ако ми разрешиш поне един час да бъда с Финист-ясния сокол.
– Добре – рекла онази.
А сама си помислила: „Все едно няма да го събуди." Настъпила нощта. Влязла Марюшка в спалнята на Финист-ясния сокол, а той спял непробудно.
– Финисте, мой ясни соколе, стани, събуди се!
Но Финист не се събуждал.
Будила го, будила го, но никак не можела да го събуди, а вече се зазорявало.
Заплакала Марюшка.
– Мили мой, Финисте-ясни соколе, стани, събуди се, виж своята Марюшка и до сърцето си я притисни.
Една Марюшкина сълза капнала на голото рамо на Финист-ясния сокол и го опарила. Събудил се Финист-ясният сокол, огледал се и видял Марюшка. Прегърнал я и я целунал.
– Нима това си ти, Марюшка? Изтъркала си три чифта железни обувки, счупила си три железни тояги, скъсала си три железни калпака и си ме намерила? Да се връщаме тогава в родината си.
Започнали те да се стягат за в къщи, а царицата ги видяла и заповядала да затръбят и да сърбщят за изневярата на мъжа й.
Събрали се князете и търговците, започнали да се съветват как да накажат Финист-ясния сокол.
Тогава Финист-ясният сокол им рекъл:
– Коя по вашему е истинската жена – тази ли, която силно те обича, или тази, която те продава и лъже?
Всички се съгласили, че жена на Финист-ясния сокол е Марюшка.
И започнали те да живеят доволни и щастливи. Заминали в своето царство, вдигнали веселба, тръби тръбили, с топове гърмели и така пирували, че и досега си спомнят.