Той празнува

Това се случило с великия индийски музикант Тансен. Той живял по времето на великия цар Акбар, бил сред музикантите в императорския двор и едновременно с това несравним. Веднъж Акбар му казал: "Не си представям, че някой може да те надмине! Това изглежда немислимо. Ти си последната дума, върхът на творението. Слава на Твореца навеки! Но когато и да помисля за това, неволно възниква мисълта, че все пак ти си бил ученик на Майстор, който те е учил на майсторство. И кой знае, може би точно той те превъзхожда? Кой е този майстор? Жив ли е още? Ако е жив, може ли да го поканим в двореца?"
Тансен казал: "Да, жив е. Но как да го поканим в двореца, като той прилича на диво животно – ходи, както му скимне. Той не е човек от обществото. Като вятър е или като облак, гонен от вятъра. Нищо не го свързва със света. Той е бездомен скитник. Нещо повече – той не може да бъде помолен да изпее или да изиграе нещо, съвършено невъзможно е. Той пее само тогава, когато чувства. Танцува само тогава, когато чувства. Можеш само да се приближиш до него, да чакаш и да наблюдаваш." Акбар бил така заинтригуван, че изпаднал във възторг: "А! Майсторът му е жив! Заради това си струва да се отиде."
Майсторът бил странстващ факир. Наричали го Харидас. Тансен изпратил пратеници, които да установят местонахождението му. Намерили го в колиба на брега на река Джумни. И Акбар с Тансен отишли до го послушат. Местните жителите им казали, че той пее и танцува около три часа през нощта, но по цял ден стои тихо-тихо като мишка. И посред нощ Акбар и Тансен като крадци се притаили зад колибата, защото, ако той узнаел за тях, нямало да пее и танцува.
Ето че Харидас започнал да пее, а след това и да танцува. Акбар бил като хипнотизирай – не можел да произнесе и дума, защото не можело да бъде оценено това, което виждал. Акбар само плачел – без прекъсване. Като си тръгнали обратно, той вървял в гробно мълчание. Само сълзите продължавали да се стичат от очите му. Когато стигнали до двореца, той още на стълбите ка¬зал на Тансен: "Мислех си, че никой не може да те надмине. Мислех си, че ти си нещо удивително, уникално, но сега, прости ми, съм длъжен да кажа, че ти не можеш да се мериш и на малкия пръст на Майстора си! Но защо?"
И Тансен отговорил: "Няма нищо по-просто – аз пея и танцувам за пари, престиж, власт, уважение. Моята музика засега е средство за постигане на някакъв завършек, резултат. Аз пея, за да получа, а Майсторът пее, защото е получил нещо. И в това е разликата. Той пее само тогава, когато почувства отвътре, само тогава се ражда песен, само тогава. Това е като резултат. Когато той е изпълнен с божественото и не може да побе¬ре повече – само тогава пее. Пеенето е резултат, завършек сам по себе си. Той празнува!"