Майя

Веднъж Нарада казал на Кришна:
– Господи, покажи ми майя.
Изминали няколко дни и Кришна предложил на Нарада да направят пътешествие в пустинята. Като изминали няколко мили, той казал:
– Нарада, искам да пия. Не би ли могъл да ми донесеш
вода?
– Почакай малко, ще ида и ще намеря вода.
И Нарада заминал. Недалеч имало село. Той влязъл в селото и почукал на една врата. Тя се отворила и на прага застанало прекрасно младо момиче. Като я зърнал, Нарада веднага забравил, че учителят чака за вода и може би умира от жажда; забравил за всичко и започнал да си говори с момичето. Целия ден той останал в селото. На следващия ден Нарада пак бил в същата къща и говорел с девойката. Разговорите прераснали в любов. Той поискал ръката й от баща й, оженили се, родили им се деца. Така минали дванадесет години. Тъстът му починал. Нарада наследил имуществото му и живял много щастливо в дома си, обкръжен от жена, деца, поля, добитък и прочее. Но ето че станало наводнение. Веднъж през нощта реката излязла от бреговете си и заляла цялото село. Къщите започнали да се рушат, хората и животните се давели и всичко било отнасяно от стремителен поток. Нарада трябвало да бяга. С една ръка той повел жена си, с другата – едно от децата, второто седяло на раменете му. Така той се опитал да премине страш¬ния разлив.
Течението обаче се оказало твърде силно и едва направил няколко крачки, детето, което седяло на раменете му, паднало и било отнесено от течението. Нарада изкрещял отчаяно и опитвайки се да спаси детето, изпуснал ръката на това, което водел, и то също загинало. Накрая жена му, която той с всичка сила притискал към себе си, за да спаси поне нея, била откъсната от него от потока и той самичък бил изхвърлен на брега. С ридание паднал на земята и горчиво заплакал. Изведнъж почувствал леко докосване и чул:
– Къде е водата? Нали отиде да ми донесеш вода и те чакам вече половин час.
-Половин час?!
В този половин час той преживял цели дванадесет години и толкова събития! Това е майя.